Тя има в себе си пориви сини,
ухае на шоколадови истини,
тя превръща в езера пустините
и очите на времето пречиства.
Тя носи в себе си безумия
и превръща ги в делнични фрази.
Има си една нежна приумица,
силно обича, не може да мрази.
Усмихва се и винаги стига
от устните до очите й смеха.
Пред порочната дързост примигва -
не вярва, че такъв е света.
Тя по асфалта е тичала боса,
и лежала е в полски треви.
Тайните й знае небосвода,
непознатите изтриват нейните сълзи.
Тя ветровете обича, сините
смелост е второто й име.
Познаваш ли я, достигна ли я?
Тя носи в сърцето си зими,
пухкави и бели като вярата,
в очите й лятото е приседнало,
пролетта в ръцете си е вплела.
Тя не може да бъде фалшива,
тя цялата е само нежен трепет.
Тя не е омайвайщо красива -
просто обича и просто е жива.
Тя сменя по триста лица,
никога не е една и съща.
Защото е написала свойта душа
върху вратата на своята къща.
Тя знае толкова много неща,
а не спират стремежите й сини,
защото иска повече в света.
Тя е просто истинска.
Срещна ли я във деня си,
спря ли върху нея поглед
и поиска ли я във света си?
Познаваш ли я? Ще я подминеш...