Искам залезът поседнал на ръба на моята чаша
и първите звезди смутени на небето, поникнали
и нощите, в които тъмнината е очакване самотно
и утрините, събудени с вик, дошъл от нищото,
и кафето горещо после с вкус на огън истински,
и денят забързан, неприветен и дъждовен -
искам с твоето име да ги наричам.
Не искам много, не искам много - искам всичко.

Искам приказката ти да препиша във въздуха
и когато тръгнеш да й слагаш край - със пръсти
трепетни да те спра, не искам тя да свършва.
Искам не ядосан да ме питаш какво желая.
Не го ли разбра? Отдавна го знаеш.
Искам от мен да поискаш света ми,
мисълта ми сутрин, тревогата нощем и сивия ден.
Не искам много, не искам много - искам всичко.

---------------------------------

Но...
чаша горещо кафе
с привкус на огън,
подправено с ликьор
лежи на пода до мене.
Оглеждам се в него,
усмихната тъжно,
душата ми рисува
невъзможни картини.
Ти не искаш от мен
до теб да тръгна лекичко
и да ти подаря себе си.
Чаша горещо кафе
с привкус на огън,
подправено с ликьор
и вечния приятел
със синята дреха.
Хайде да попишем
още мъничко истини
с букви от ликьор и кафе.
Имаме после задачи
и уроци безмилостни.
Не, няма да заплача.
Само трябва да свикна
в нощите си да не викам,
в утрините да не мисля,
в дните си да бъда тиха.
И ако може някак да опитам
да се насиля -
               да се усмихвам.

------------------------

Отказвам се вече да искам,
отказвам се да имам сили за това.
Мога само още мъничко да почакам...
от любопитсво, от суета...не зная.
Мога само още малко да почакам
съвсем да ме ограбиш.