Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2010 20:44 - Днес няма да говоря за любов
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1234 Коментари: 2 Гласове:
1



Днес в рима няма да говоря,
ако се получи случайно -
извинете я моля,
тя ще е тромава
и съвсем няма да е вярна.
Днес няма да говоря за любов,
душата ми сега мълчи,
защото ако заговори ще боли
и ще каже много глупости.
Днес ще ви разкажа приказка,
една стара, стара приказка,
слушана някога -
не помня вече кога.
Тя е изтрила от себе си
спомена за своето съществуване
и печата за своята давност,
но аз ви гарантирам,
че е истинска.
Ще разберете, почакайте,
ще разберете всичко.

Живяла някога надежда,
тя обичала сините дрехи
и в светлосините одежди
обличала всички усмивки.
Тя била нежна и тиха,
не искала друго освен
да бъде, да я има някъде
и била щастлива,
че можела да се нарича
свободна.
Един ден, иначе съвсем делничен,
покрай дома й минал
магьосник с черна душа
и поискал от нейната сила,
поискал от нейното синьо.
Той най-силния и мъдър
такава сила още не бил срещал.
Щял разбира се да я използва
за своите си цели,
със миъл погрешна.
Същата нощ той вързал надеждата
в примка, изпредена от пясък
и я заключил в дома си.
Дълги дни стояла гладна,
жадна и завързана -
най-сетне склонила
да му даде себе си и свойта сила,
да му даде от своето синьо.
Злият магьосник потръпнал,
предвкусил вкуса на властта,
която щял да има от сега.
И надеждата превърнал в оръжие.
Най-нежното и синьо,
най-красивото
и най-смъртоностното оръжие.
То не стреляло с патрони,
нямало тетива, стрела,
настанявало се между двама
и уцелвало по-слабата душа,
допуснала надеждата във себе си.
От онзи ден нататък,
след като магьосника умрял
останала надеждата сама
и без контрол и господар
тя нападала всички.

Поуката, приятели, е много проста
Не вземайте надеждата в ръце,
не й се сляпо доверявайте,
не знаете колко много ще боли,
когато осъзнаете,
че е била надеждата напразна.



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. miaa - Много е хубаво. . . Поздрави! Но аз ...
24.02.2010 20:58
Много е хубаво...Поздрави!
Но аз си мисля, че няма напразна надежда..
Тя лекува, обича, разбира и събира хората!
Благодаря ти!
цитирай
2. amrita - Надявам се да си права
24.02.2010 21:16
Но е много, много жестоко да ти дават надежда за нещо, което няма да ти дадат...като обещаеш шоколад на детенце ако слушка и то да слушка цял ден, а накрая да му кажат - няма шоколад за теб.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1841366
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980