Като две деца,
загубени в хаоса
на толкова много лица...
Две деца и старите пакости,
и спомени обути
в избелели снимки
и много сладък смях.
Ден без болка -
колко беше  хубав.
Времето е безпощадно
все бърза, бърза нанякъде
и ти трябва да го гониш,
да го стигнеш
и да го надминеш.
Днес успях.
И чак ми се вика
от радост и гордост.
Днес успях.
Успях.
Успях.

Слънчева неделя -
много сладка,
много нежна,
чиста по детски
и смешна.
И музика, и цвят
и пакости безумни.
Две деца неразумни
откриха старите неща,
които ги изпълваха
със синева.
Две деца,
големи вече,
а дали?!
Две деца, кито ще останат
винаги деца
днес по детски -
много дръзко, много смело
без да мислят за нищо
откъснаха за себе си
една прекрасна
слънчева неделя.

Прекрасни стихове пишеш,Аmrita!Поздрави!

Поздрави!

Обичам да пиша...моят стих е най-верният ми приятел, който никога не ме е предавал...може би за това стават такива, все едно си ги откъснал от самия живот...(това май прозвуча самохвално)
Е, радвам се, че ви харесват. И благодаря за коментарите.