В незнайните коридори на лабиринтите
      от вчерашни и днешни дати,
прокапват червени небесата,
узрели от копнеж.

В неизречените тайни на битието ни
          стене една птица
и виновно изкълвата очите на времето,
затворено в залеза.

В червения фенер, запален до паважа
           е затворена нощна пеперуда
и е красива в своята безпомощност.

Жаждата за свобода и светлина
умира винаги красиво.

А понякога възкръсва
и я водят по птътищата,
белязани със прах и нищета
                              все истини.