С длани да попиеш сълзите на времето,
покапали в ръце, набръчкани от грижи.
От завист и от злоба да опазиш семето
с цената на всичко, а да не знаеш ще никне ли.

Да подадеш ръка на онзи, който със плесник
се е отблагодарил преди за твоята сърдечност.
Да поддържаш жив най-малкия светлик
дори на Дявола в душата, за да е светло вечно.

Да разрушиш мостове, завещани от кръвта,
та да опазишкрехкото в душата на врага.
Сам да се нагърбиш с най-тежката лъжа,
та да предпазиш неверния приятел от това.