Да можеш да дадеш от себе си всичко,
без да пресмяташ, без ресто и вересии.
Остане ли само достойнството твое едничко
да го дадеш и него с радост, без да мислиш.

Да не поставяш граници на болката,
да знаеш, че можеш винаги да носиш още.
И никога, никога да не попиташ колко
ще чакаш самотна в късните среднощи.

Да избереш пред твоето желание, чуждото,
да понесеш на гръб грешките на другия,
да бъдеш все там, където си му нужна
и не за стон, а за целувка да отвориш устни.