Да се завърнеш в притихналата къща
като сянка да потърсиш ключа от вратата,
а да видиш - не е заключено във вкъщи,
никой вече не те очаква - дори самотата.

Да приседнеш тих до мъртвото огнище,
да нямаш даже пепел, която да разръчкаш.
Празните долапи да те гледат въпросително
и въздух застоял да преглъждаш много мъчно.

Да нямаш сили даже да се поогледаш,
та дано някой спомен още да те помни.
И да си тръгнеш от вкъщи - гост непотребен,
стреснал за алко покоя на старата икона.