Гаснат светлините тихо като сънени очи,
притворили клепки във вечерното одеало.
Градът заспива бавно, будно само бди
едно прозорче светло, от обич запалено.

Замират гласовете, глъчката на сивия ден
запътва се към прегръдката на покоя.
В едно сърце не спира вечния рефрен,
повтарящ името любимо. И спокойно

котките пресичат улиците пусти и сами.
Паважът заспива, сгушил се в тротоара.
Огънят, разпален от ръцете ти гори,
рефренът нежен и горещ не престава.

Самота такава може да бъде красива-
щом сили и утеха дава на любимия.
Заспивай и ти, обич моя, заспивай -
съня ти с много нежна обич ще завия.

Заспивай! Положи глава в дланите сини
на тази топла вечер, ухаеща на пролет.
За двама ни ще стигнат моите сили,
заспивай и сънувай лястовичи полети.

Хубаво ..и мило! Поздрави и усмивки:)))