Ах, ти пакостнице, наречена тъй красиво, какво правиш с умовете на хората и как успяваш да променяш характерите им?! Каква е тази сила, която притежаваш, че успяваш завинаги да се настаниш в сърцата им и още по-странно - каква е тая сила с която се настаняваш в съзнанието на някой, който ясно си е дал сметка колко можеш да раняваш? Що за невероятно, възродяващо, странно и болезнено чувство си ти Любов?
Не искам да знам отговора, не наистина не искам. Искам единствено да не напускаш живота ми - искам страстта, искам топлината, искам тревогата, искам те, такава каквато си сега. Защото знам, че си истинската, знам че си вечната, онази която ще ме кара винаги да бъда по-добра, да търся хармонията и цялостта в живота си и да мечтая. Искам те такава - дръзка, плашеща, всеизпиваща, възпламеняваща, а толкова нежна, топла, закриляща. Искам те именно такава, каквато те имам сега.
Често със страх си мисля какво ще се случи с мен ако те изгубя и успея да събера инерция да оцелея без теб. Знаеш ли, Любов, аз няма да се хвърля от някой мост, няма да направя нищо срещу тялото си, но ще умра. Мъртва, именно така си мисля, че ще се усещам ако те нямам. Ще свикна без теб, времето казват, че лекувало всичко, ще се науча да не търся любимите устни и очи, ще се науча да живея, да ям, да спя без да чувам гласа, който напоследък е моето лекарство за всяка болка. Ще успея, ще се науча, ще свикна, ала мъртва. А после ще срещна друга обич - удобна, послушна и може би ще подредя живота си така, както се очаква от мен, ще създам дечица, които да осмислят дните ми и ден след ден ще опитвам да не плача за теб. Всичко ще бъде по навик, от инертност, от желанието да не бъда сама, но никога вече няма да мога с такава ненаситност да търся две ръце, с такава жажда да впивам устни в чужди устни, с толкова нежност да милвам нечие лице, с такава себеотдаденост да се грижа за чуждия мир и щастие и с толкова болка да посрещам лъжите и обидите. Не, никоя друга обич няма да бъде като тази.
Затова те искам така настойчиво, за това бързам, за това искам да те грабна и никога, никога да не те пускам. От страх да не би да си отидеш от мен и да трябва да живея мъртва. Защото те искам такава, каквато си - точно толкова гореща и изпиваща, точно толкова нежна и топла, точно толкова луда и стряскаща, и тревожна, и истинска. Точно тази жажда съм търсила винаги, точно този стремеж да се слееш с другия до последния си атом, точно това усещане, че знаеш какво се случва на другия без да е до теб и сладката тревога за настоението му и побъркващата мисъл, че някой може да си позволи да го нарани, а ти да не си там, за да издереш очите на този някой. Как е посмял да ядосва твоето друго аз, как е посмял да не го изслуша, да го обвини в нещо, да го нарани...
Такава те искам Любов, искам те до последния си дъх, до последния си миг...сега и завинаги, без граници, без разум...с криле, с музика, със световъртежи. Защото само ти ме караш да живея, само, когато знам, че те имам делничните грижи ми изглеждат радостни, празниците са празници, а животът е жив, и сладък, и приказен...
Никога не си отивай Любов, никога не ме оставяй - винаги бъди до мен, в мен, със мен, за да знам, че този живот не е оцеляване, не е движение по инерция, не е просто низ от случващи се еднообразни неща, а е сладък и див, разтърсващ, магичен, голям и живян.