Лумнаха огньовете
на слетите тела
и със докосвания
отпиха сладостта
на мига
и вечността.

Залезът разля времето
по устните,
тръпнещи за още.

Вкусът на тялото ти
ме побърква.

Забравям минало и бъдеще,
времена, пространства,
полети несбъднати,
стари познанства.

Вкусът на тялото ти,
вкусът на тялото ми,
океанска пяна
от сбъдване.

Целувай! Зайгравай се,
целувай и бъди...
изригването
в моите океани.
Целувай и сбъдни
речните желания
на водите изворни...
за залив.

В усмивката ти после
залюлей ме
и телата във сън унесени
ще докоснат
небесните пространства.