Идвам, чакаш ли още
мигът ни красив,
чакаш ли нощем
да сътворя
с нежни пръсти
и усмивка плаха
розовите стени
на любовта?

Идвам. Пътувам към теб.
Не бягам от нищо -
простих се,
както трябва
със сивото.
Пътувам притихнала
към слънцето.

Чакаш ли ме още?
Увяхна ли розата
на устните ти,
за мене
отгледана?
Остаря ли
котката,
кръстена
на мене?

Идвам. Чакаш ли ме?
Почакай ме.
Скоро!
Идвам!

Идвам да си взема
щастието
и целуна
съдбата си.
Идвам наранена
да лекувам.
Идвам!
Чакаш ли ме ти?