Ако прощаваме и сме добри,
и обичаме по детски,
и вярваме в себе си,
и помагаме,
и не задържаме в себе си
мисли зли,
които ни тикат
към саморазрушение
ще се докоснем
може би
до съвършенството.

Ако около нас и в нас
цари хармония
на цвят и звук, и глас
ще се докоснем
може би
до Бога.

Ако бъдем верни
на себе си
и верни на приятел
и по-верни два пъти
на неприятел.
И ако след някое предателство
простим с усмивка мила
и готови сме отново да повярваме
в човешкото, в доброто
и всички сили устремим,
за да помогнем,
за да променим,
онзи който е протегнал длан
към нас.
Може би, може би така
света ще променим.

Ала хора сме, Господи, хора сме.
Грешим.
И не можем да простим,
и не знаем как да благодарим,
а думите ни, без умисъл - убиват.
Хора сме, Господи, хора сме.
Ще съумеш
може би
да ни простиш.

И мисли зли таим.
Амбициите си в алчност
прекрояваме.
Целите си в мании
сътворяваме.
Нежността си с мъст
заменяме.
Любовта си с кръст
зачеркваме.
Тревогата на страх
обръщаме.
Веселието в похот
превръщаме.
Тъгата си в отчаяние,
увереността в егоизъм,
силата си в демонизъм,
слабостта си в паранои,
обичта в притежание,
мечтите в състезания.
Помогнем ли на някого
изискваме благодарност.
Обичаме ли някого
завързваме го здраво.
Мечтаем ли понякога
се настървяваме.
И стремежи всякакви
в интриги принизяваме.

Но ако бъдем добри,
и нежни, и чисти.
Ако пак се родим
насред пътя,
за да променим
света си?
Ще можем ли
да съхраним
чистотата си
или отново
ще я помрачим,
защото
сме единствени.

И ни боли
от присмеха глупешки,
и ни е яд
за хулите, за клетвите,
и страдаме
заради чужди грешки?

Как във свят такъв
да опазиш порива красив?
Как сред кални хора
да се запазиш чист?

Ще можеш ли?
Ще мога ли?
Може би...
може би...
може би...

Ще пробвам...!!!!

Колко е хубаво!!! Поздравявам те!

Благодаря за поздрава. Радвам се, че моята "изпрана риза" ти е донесла усещане за "хубаво". Прегръдки!