С криле на пеперуда от коприна,
с ангелско лице от лъч целунат,
с усмивка бликнала в незримо,
с ръце от нежност несънувана,

вървиш към мен и става чисто.
Под стъпките тревите запяват
с гласче на кварцво мънисто
и в песен мисълта ми залюляват.

Аметистова прегръдка от сълзи
тревогите по пътя им изпраща.
След тежък сън, разтворила очи
готова съм отново да изграждам.

Готова съм със меч и със перо
крепости от блян да защитавам.
И пак на топло, под моето крило
самотен стих  да приютявам.