Посвещение в миг на слабост
  Не искам нищо аз да знам,
не искам да броя минутите,
изминали след онзи плам
и вече страшно изгубени.

Не искам да пресмятам
цената на вика от болка
и няма да се чудя колко
дала съм от себе си без вопъл.

Не искам да броя безсъние,
не искам вече нищо, нищо...
Тиха нощ отново вън е
и няма в нея хищници...

Сега е всичко чисто и бяло,
аз отново летя и съм цяла.
Понякога само във слабост
стих отново на теб посвещавам.

Звучиш доста добре. Не че разбирам много, но тези стихове ми се струват истински.

Всеки написан стих (поне при мен е така) е израз на някаква мисъл, на мечта, на нещо, случващо се в мен, на нещо видяно, премълчано, свързано по някакъв начин с живота, със света ми и с разбирането ми за тях.
Добре дошъл/ла!
И не се притеснявай, че не "разбирам много". Поезията се усеща ;)
Хубава вечер от мен.