-

Аз исках да те науча на нещо от себе си,
както на много научи ме ти.
Исках да ти дам светлина от себе си.
ти виждал си я в моите очи.
О, тя във твоите се отрази.

Светкавици! Звезди!

Исках да ти бъда в болките утеха,
както в моите беше ми ти.
И на ръбовете на твоите бездни
безсилна теб да задържа.
Да ме пропаднеш в тъмното.
Успявах толкова пъти.

Разадох се без мисъл, най-безотговрно.
Раздадох се цяла, както си умея.
И на теб, и на любовта, и на страданието -
раздавайки се - аз живея.
Раздвайки се - съм щастлива
и птиците пеят.

Не ме е страх до край да те обичам -
самотно и тревожно и без мисъл.
Не ме е страх, че отново се вричам
на своите тревожни смисли.

След толкова време и случки, и мисли
аз пак искам на нещичко да те науча,
да ти поднеса утеха с топли устни -
светкавици, звезди да ти подаря.

Толкова си близо и тъй далеко си от мен,
но дебна вска твоя бръчица тревожна
и на нервност черна щом си в плен
мен вляво нещо силно ме пробожда.

Ще бдя над теб прикрито и незнайно,
рамо ще подавам на мира ти.
Всички чувства минаха през мен нетрайни
като повей някакъв на вятъра
и пак остана обичта - безкрайната,
която сили за живот ми дава.

Ще живея, ще живея раздавайки се.
Така умея, така умея -
така съм цяла.