Не искам ничия възхита и преклон,
не искам помощ сляпа и подслон,
защото измолила съм ги от съдбата.
Тъй лесно е да кажеш: "Не мога!"

Цената знам на всяко действие,
подпечатило жестоко съвестта.
Плащам стриктно последствията
на всяка грешка, на всяка суета.

И ако утре хвана се здраво за ножа,
и в зъби стистна нечовешка злоба
от себе си да се учуди не може
някой, който видял е и горе и долу.

В името на нещо от мене по-голямо,
в името на хората, които ме обичат,
в името на необходимата промяна,
аз мога, аз мога да направя всичко.

От ореола на светец цигара да запаля
или в икона да превъна своето лице;
Давещия се в локва да подмина нехайно
или за друг да извадя своето сърце.

Тъй лесно е да кажеш: "Не мога!"
и кротко да следваш някакви закони,
за помощ и възхита да се молиш,
да чакаш за добротата си поклони.

Да плащаш със ракия дан на съвестта,
да търсиш прошка, на колене паднал,
а вътре някъде в дълбоките недра
и черния грях да ти се вижда правилен.

Аз мога, аз мога всичко да сторя.
Не ме спират прегради измислени.
Отдавна избрах за себе си простора
и безмилостно избих изконни смисли.

Следвам кодекса на своето сърце
и по-голям закон за мене няма.
Ето ги, аз имам, имам двете си ръце -
с тях разбивам и руша и пак изграждам.

"Аз мога, аз мога всичко да сторя.
Не ме спират прегради измислени."

Радвам се, че ти е харесало и си откъснала нещо за себе си. Поздрави и хубав ден!

но ти препоръчвам да поработиш още малко върху стихотворението, защото на много места фрапиращо преминаваш от една стихотворна стъпка в друга и това лесно се забелязва, на места римата "се губи" или въобще я няма. Позволявам си да ти предложа само няколко корекции:

.........................................
давещ се във локва да подмина АЗ нехайно
.......................................................


..........................................................
Тъй лесно е и сам да кажеш : " НЕ, не мога !"
.......................................................


................................................
да търсиш чужда прошка и да се надяваш,
..........................................................
най-черния свой грях сама да опрощаваш.




Аз мога, аз мога всичко ТУЙ да сторя,
не спират ме преградите измислени.
Отдавна аз избрах за себе си простора
/ тук сама довърши /
.........................................


Приведи последния куплет / а и всички такива по-горе/ в същата стих. стъпка.
Предполагам, че ще ми простиш за написаното, но ако се помъчиш още малко, ще спечелиш много. Не се обиждай, самият аз не съм поет, а лаик..... :))))
Желая ти успех в конкурса !

Редакцията никога не ми е била от любимите неща, а съобразяването със стихотворни стъпки...бррр! :) И може би ако тръгна един ден да издавам стихосбирка, ще ги поподръпна малко или ще предостъпя това удоволствие на редакторите, но тук не мисля, че е нужно да го правя. Понякога виждам дори някоя дума с неправилен правопис, а просто не ми се занимава да натисна "редактирай".
И аз не съм поет, поне все още нямам усещането, че съм такъв. Пиша, защото в момента някаква емоция се е провряла в сърцето ми, защото някакви думи се тълпят в мен и чакат да бъдат изказани. Пиша все още заради себе си.

А това "туй" определено няма да го сложа...не го усещам да си е на мястото там. ;)

Благодаря за съветите. Сигурна съм, че някой ден ще се вслушам в тях. Дотогава ще кажа малко по детски - ритъми - митъми, кой им обръща внимание? ;)

дОБРЕ ДОШЛА В КОНКУРСА!