Онази болка страшна
имам сили вече да опиша,
да опитам да я разбера,
за да се простя
с един етап от живота си.
Исках да умра,
да заспя.
Нямах сили да помръдна,
нямах сили да се храня,
не можех да пиша стихове.
Колко беше страшно?!
Успях! Сама изстисках себе си
до предела на умиране
в очакване на прераждане.
Не затворих болката -
прегърнах я до задушаване.
Не скрих сълзите -
плаках до пресушаване.
Не се престорих на силна -
отдадох се на слабостта си.
И докрай изживях
всяка мисъл болна,
всяка болка, всяка празнота.
За дни преминаха през мен
толкова различни състояния
Самота, тъга, злоба, отчаяние...
Всичко утихна.
От вчера за днес
сложих смеха на устните
и привикнах.
За пред другите...
Нощем плачех.
Вечер чаках.
Сутрините бяха страшни.
Навикът ме будеше рано
към седем, седем и нещо
и ръката сънено по навик
търсеше телефона
под възглавницата.
Сутрините в седем,
първата ми мисъл,
кръстена с едно и също име -
болката и празнотата
са непоносими.
За пред другите - театри.
Смях лудешки, подигравки.
И как за бога никой не разбра
колко труда ми е тая игра?!
Избягах! Не издържах.
Сили потърсих в природата,
в лоното на планината,
в тихото на гората,
в разходките под луната.
И малко по малко успях.
Пак себе си събрах.
И писах стихове, дошли
от спомени и от мечти,
от въздишки неизтръгнати
и мигове разгърнати.
Но оная болка?
Не мога да забравя.
Колко беше страшно?
Как исках само да заспя.
Сега? Сега са други моите пътеки,
сега събирам сила от себе си.
Само понякога първата мисъл
носи спомени за жарко минало,
ала ръката не посяга вече,
очите остават страхотно сухи.
Сега нищо не ми пречи
да се отдам докрай
на нови победи
и нови разрухи.

---------------------------------
Дължах на себе си и на блога си този постинг. Отново благодаря сърдечно на моите приятели тук, които в най-черните ми мигове ме подкрепиха и ми вдъхнаха всеки по своему сила и утеха.
БЛАГОДАРЯ!

съществуваш!
Поздрав!

лекува.

прегръщам те топло

silverlining не зная дали времето лекува, но определено помага на болката да утихне

То наистина може и да лекува, но има неща неподвалстни на времето. А болката ще стихне - нужна ти е само една подадена ръка, една усмивка и един написан от тебе искрен стих! Повярвай ми! Вал те поздравява!

Прекрасна си,Аmrita! Пишеш страхотно! Любов и щастие ти пожелавам от сърце!

Последният път рецептата ми бе дълги нощни самотни разходки, снимане и шоколад. Много шоколад. Този път вече не действа...

Благодарности, много лично се е получило!

Ами те поздравява! Вече мина време и много стихове (искрени) се изляха от душата ми. Сега ми остана да си чакам усмивката, ръката...сгурна съм, че са някъде близо.

пожелавам ти и аз много щастие и красиви емоции.

кара различни хора, на различни места, да преживяват едни и същи неща...
Рецептата със шоколада не я пробвах. Шоколада си запазих като награда за постигнат успех над себе си.
Сега честичко си похапвам от този "медал"

Прегръдки! На всички ви..

С теб съм!

Защо не идваш вече така често при мен, френд? То конкурси, конкурси, ама не забравяй Ами ;)
Прегръдки!
(да ти кажа на уше...усилено продължавам сагата на Джузепе и доня Белла...стискай палци) ;)

и състояние ще те завари моя коментар, но се радвам, че си почувствала сили да продължиш напред, откъсвайки се от собствените си вериги. Дерзай, миличка! Има само една посока: напред и нагоре. Дано пътят ти е... ползотворен :)) :*

чаша огромно кафе с една усмивка, която гледа ръмежа навън. Настроението ми е приповдигнато и ЗНАМ че мога да преобърна света.
Успешен ден..на теб..на мен..на всички ни..
:*

в написаното от теб...много искрено и истинско ...разтърси душата ми amrita...приеми хилядите усмивки, които ти пращам

и ти ги връщам в двойна доза.
Благодаря за емоцията, която ми донесе.
Хубав ден!

"Вашата Радост е вашата Тъга, без маска.

Същия този кладенец, от който извира вашата Радост, често се напълва със сълзите ви.

И може ли това да бъде по друг начин?

Колкото по-дълбоко Тъгата дълбае във вашето същество, толкова повече Радост вие може да поберете. "

Радвай се, че всичко е свършило. Болката е част от прехода и освобождаването от навика. Когато се освободиш от него, всичко отново ще е прекрасно и светът ще е хубав.

Клипчето е яко. Една от хубавите БГ песни.
Интересно ми е каква зодия си, за да се изливаш така.
Залагам за нещо огнено.

Радвам се, че болката те е направила по-силна. Стихът е съвършен от гледна точка на душевното преживяване. Поздравявам те за точно предаденото емоционално състояние, преминаването през болката, тъгата, самоосъждането, театъра пред другите и достигане на силата, да преодолееш себе си и да се намериш отново. Не ме е страх за теб. Ти си силна и можеш. Успех

благодаря за предадената мъдрост. За радостта без маска...страхотни мисли.

зодия лъв, асцедент овен, луна в стрелец...
Прецени за огъня в мен ;)

добре дошла. Радвам се, че стиха ми ти е въздействал. Отбивай се по-често. Прегръдки!