На Слави

На почти две е,
а вече се чувства голям.
И се сърди, когато
наричаш го бебе.
Може всичко сам.
А плаче, защото
е много трудна работа
заспиването.
И всички са му приятели,
котките всички са негови,
гълъбите храни с бисквити,
а фонтанът буди възхита.
Паркът е огромно царство,
хората му се усмихват.
Ах, колко негов е света.
Неуморно всичко да опита,
всяко камъче да подреди.
Шапката отлита без да пита
и това извиква смях.
На почти две - мръвчица живот,
а вече е с характер.
Ала ако от нещо го боли,
ако не може да заспи,
ако нещо го уплаши
търси твоите обятия.
И какво доверие е това?!
Уморен, на рамото ти да заспи,
и да  е сигурен, че ръцете ти
ще издържат.
И те издържат...а тежи.
Но просто нямаш право
да предадеш доверието,
което на рамото ти е заспало.

Дечицата са най-голямато ни богатство! Да са ни живи и здрави!:)))

Да са ни живи и здрави, но и малко да се замислим за тях. Със същото доверие, с което заспиват на рамото ни и знаят, че няма да ги изпуснем те гледат на нас като създатели на света им. И единствено от нас зависи да им оставим един по-хубав свят в наследство. (колкото и идеалистично да зучи - сигурна съм, че човек може да промени света ако гледа маллко по-отговорно на това, че този свят е наследството на идните поколения)