Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2010 21:46 - Писмо по вятъра
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1143 Коментари: 4 Гласове:
2



Здравей,
(нали така започва всяко писмо). Хубаво начало, свързано със здравето. Тук се сещам и за един виц: Отишъл някакъв младж в казармата, получил писмо от любимата си, но не знаел какво да й отговори и попитал своя старшина. "Е, как да не знаеш...първо здравей, по средата, каквото си знаеш и отдолу пишеш целувам те" Девойката получила следното писмо: Първо здравей, по средата си знаеш и те целувам отдолу. (тук трябва да се смееш). Вицове...толкова време ни един не съм научила, а бях енциклопедия за вицове и смешки. А сега трудно намирам повод да се усмихна. Усмихвам се на птиците, на дърветата, на децата, на детските песнички, кънтящи в душата ми, но не мога да се посмея от сърце на нещо, на някого. А така имам нужда от своята дневна доза чистосърдечен, освежаващ, топъл смях. Търих го навсякъде - приятели, заведения, книги. Но онзи смях го нямаше, имаше един друг смях - гузен смях, самотен и грозен. Сякаш насила излиза от устните ми. Отказах се да търся смеха. Задоволявам се с леките усмивки, родили се от гледката на някоя котка, на някое цвете, на дъждовните капки, на някоя хубава песен.
Не, не ти пиша, за да ти разказвам за тъгата си. Опитвам се да не й обръщам внимание и почти успявам. Делникът идва със своите задачи, носи ми бързината на календара и влаченето на часовете...а как летяха минутите...помниш ли. Не, не ти пиша, за да си спомняш, ти явно се опитваш да забравиш хубавото и явно е, че успяваш. Това малко ме озадачава, но това си е твое решение и аз нито искам, нито имам правото да го променям. Познаваш ме - не съм от тези, които ще ти натякват нещо, ще ти мрънкат, ще се оплакват. Е, за кратко бях такава - шокът си е шок. Сега в мен се е настанила една тиха тъга, която не искам да узнаваш колко тежка е за носене и колко неудобна за скриване. Надявам се да успявам.
Не зная защо ти пиша това писмо, нито ще го прочетеш, нито ще му отговориш. Може би просто имам нужда да ти разказвам за своите преживявания, за грешките, които допускам, за загадките, които решавам, за най-дребните детайли от моя ден и моите мечти. Притихнала, отсъстваща - такава ме познават сега сетивата ти и може би е най-добре е да не развалям илюзията, която сама се опитвам да създам. може би...
Но просто имам толкова много да ти казвам. Толкова много имат да ти казват ръцете ми. Колко са дали и колко са взели, как са се запазили чисти и как не са успели, как зацапани с калта на грешките си са се отмили в дъждовна вода. Колко пъти са замесвали тестото със солени сълзи, колко пъти са се отпускали безсилни и как са успявали пак да съберат сили, за да продължават да творят.
И колко много имат да ти разказват краката ми. Колко неудобни обувки са носили и колко много пъти обиколиха града, за да се уморят и ми помогнат да заспя. Колко пъти са се втървали и са мислели, че са криле, колко пъти са се връщали, за да открият смисъла на пътя и колко трудно им е било да продължават да крачат понякога. На колко места са ме отвеждали , от колко неприятности са ме спасили, колко пъти са подгоняли паветата и в бързината си са забравили да се пазят от препъване.
И колко имат да ти казват косите ми. Как безмилостно ги рязах и сменявах цветовете им, за да успея да се скрия зад маската си. Колко пръсти без право понечиха да ги разбъркат, колко пъти вятърът ги заплиташе в миглите ми и оставах сляпа, колко силно ги стягам вечер и как ги боли от стремежа ми да мисля за други неща, по-делнични, по-оикновени. И как ги мокреше дъжда вечер и колко пъти ги завързвах, за да остане в тях по дълго аромат на свежест и прохлада.
И колко имат да ти казват гърдите ми. Колко сподавени въздишки приеха дълбоко в себе си, колко силно думка зад тях сърцето ми, когато виждам тревожни неща, как често ги разголвам пред погледа на пошлостта и низостта и ги използвам като оръжие на съблазън, а после колко ги боли от невъзможност. И как вечер притискам нежно до тях плюшената играчка, носеща твоето име.
Устните ми колко дълго ще ти говорят за вкуса на кръв, който придобиват, за да премълча неудобните истини. За това как все още носят печата на твоите целувки и моите сълзи. Колко думи не са успели да задържат в своята граница и колко много са успели. Колко истини и колко лъжи са изрекли и как показалеца ми потупва по тях, когато измислям нещо. Колко пъти са шепнели стихове, унесени в безподвижност и как горчи им от пясъка, довял вятъра. Колко пъти ги прехапвам силно, мислейки си, че искам да те целуна и как често намусени млъкват пред лицето на обидата, за да запазят цяла гордостта ми.
Толкова много неща имам да ти казвам. Толкова много имат да ти разказват раменете ми, които все по-често хлътват под натиска на различни товари и как мисълта, че си някъде, че те има ми вдъхва увереност да ги изправя и да продължа да поемам от товара на всекидневието.
Толкова много думи крие тялото ми, че не ми стигне живота, за да ти ги разкажа в прегръдка, в докосване. Но те са в очите ми, в топлия им кафяв цвят, разлял кафе в душата ми. Всичко, което имам да ти казвам ти можеш там да прочетеш или вече си го прочел. От очите си преписвам сега това писмо и го пращам по вятъра.
Все още наивно се надявам на отговор...може би ще го потърся в очите ти...ако смея да ги погледна...може би


Тагове:   писмо,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sunny2 - Мила Amrita, писмото ти по вятъра...
03.06.2010 22:49
15 годишен, потънах в "Писмо от една непозната". Вълнението от него - така силно, помете живота ми и го заключи в далечна книга. Днес, твойто писмо ме върна. Благодаря ти).
цитирай
2. amrita - Не съм сигурна, че докрай
04.06.2010 00:26
разбрах коментара ти. Но съм сигурна за усещането, което ми донесе. Уча се от доста време да развивам интуитивното си мислене и да обръщам внимание на "посланията" на Вселената. Сигурна съм, че това ще ми донесе успех в моите бъдещи планове, а и определено е занимание, което помага да преодолея тежестта на тъгата и да насоча цялата й енергия към сътворяването на нещо. Написах това писмо с неясното усещане, че пращайки го в глобалната мрежа, то ще намери своя адресат и ще ми бъде върнат отговор - някакъв отговор, който да ми донесе следващо усещане. Прегръщам те за това, което си за мен в момента и от сърце ти желая мир и хармония.
цитирай
3. sunny2 - Добър вечер, Amrita! Наистина ли
05.06.2010 20:20
Аз бях "никога". Думи, в които мълча... Заключен насън приживе. Цял - Дух. НО дойде писмо. И... се събудих. Дойде магията !
цитирай
4. amrita - "бях"
05.06.2010 22:52
ето това си струваше да се прочете. Поддържай се винаги буден и отворен за магията и тя ще идва все по-често, докато й стане много хубаво с теб и реши да остане докрай. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1832358
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980