Почти 23 години вече минаха, откакто за първи път извиках свойто право ДА БЪДА. Много неща са ми се случили и още много предстоят, но научих че не броят на рожденните дни е онова, което хората наричат "опит".  Научих много, толкова много... как го побрах в сърцето си?!

Научих, че свободата е отговорност,
че свободията е за онзи без характер.

Научих, че приятелят е онзи, който
идва, когато всеки друг те е оставил.

Научих, че хората са много различни,
но това не пречи искрено да се обичат.

Научих, че една разходка сред дърветата
се равнява на една добре прекарана вечер
в някой лъскав бар - важното е кой ще крачи до теб
или кой питието ти ще сподели.

Научих, че да си разочарован от живота си
е най-лошото, което можеш да си сториш.

Научих, че страхът да не допуснем грешка,
прави най-големите грешки.

Научих, че не трябва да мисля два пъти
преди да послушам сърцето си.

Научих, че трябва да се дръпнеш от онзи,
който те е отдалечил от себе си,
но това не значи да спреш да го обичаш
и да се тревожиш за него.

Научих, че приятелството се усеща
в мълчанието, което носи радост.

Научих, че времето бърза, все бърза
и на нас се пада избора дали
да следим с очи лудите стрелки
или, затворили очи, да изживеем като вечност
всеки миг.

Научих, че тежките думи на приятел
болят повече от подигравките на непознатите.

Научих, че не се крещи от болка,
че пред стиснатите с мъка зъби
трябва да потърсиш своята усмивка.

Научих, че да избягаш от себе си е
най-глупавото нещо, което можеш да сториш.

Научих, че хората понякога са жестоки
и съвсем умишлено те обстрелват
с парливи думи и клевети.

Научих, че протегнатата за помощ ръка
винаги намира ръка, която да я стисне крепко.

Научих, че има вечни неща.
Че те са най-мълчаливи и най-красиви.

Научих, че никога не трябва да изричаш
обети с нечисто сърце и без вяра.

Научих, че импулсивността може за миг
да съсипе или да възроди живота ти.

Научих, че хората се променят.
Някой от добри стават лоши,
но истински радват онези, които
са заменили лошотията с доброта.

Научих, че когато не харесваш някого
е по-добе да мълчиш и да си мисли,
че му се сърдиш,
отколкото да го нараниш с парливия си език.

Научих, че достойнството не се купува,
но все пак се заплаща.

Научих, че да бъдеш смел понякога
може да значи да обърнеш света,
но в повечето случаи означава
да обърнеш себе си.

Научих, че тъжната мълчалива усмивка
говори на човешкото сърце повече
от всички думи или стихове.

Научих, че когато никой не вярва в теб
е идеалния момент да повярваш сам в себе си
и да си докажеш, че си способен на чудеса.

Научих, че волята твори.
Но понякога картините й стават тъжни.

Научих, че в разговор се раждат истини,
а караниците вадят единствено кирливи ризи.

Научих, че понякога една лъжа
е по-подходяща от истината,
но не може да е вечна.

Научих, че за хората, които обичаш
трябва да водиш войни и оттеглянето
е равносилно на предаване.

Научих, че онзи, който те познава и обича
може да забрави онова, което е опознал
и дори да те намрази, но ти не бива
да отвръщаш нито със забрава, ни с омраза.

Научих, че приятелят може да те нарани
в опитите си да те предпази от нараняване.

Научих, че болката е сила,
че самотата може да бъде красива,
че сълзите нищо не измиват,
че отчанието е за слабите.

Научих, че да си мечтател за тези,
които не те познават означава,
че си несериозен или дори некадърен,
а за теб е най-святото, което притежаваш.

Научих, че лъжите и интригите
са за онези, които нямат сърца да се изправят
пред неприятелите си и да им пожелаят
да са живи и здрави.

Научих, че парите, властта, кариерата
са нещо прекрасно и много важно,
но не струват, колкото душата ти.

Научих, че изкуството е за онези, които
имат очи да видят изкуството на природата,
за онези, които имат уши да чуят
песента на планината и шепота на Вселената.
Тези хора не парадират, че разбират о изкуство -
те живеят с него.

Научих, че да бъдеш добър с хората
не означава да позволяваш да те правят на маймуна.

Научих, че глупакът се разпознава
по вечното бъбрене за незначителни неща,
умникът по вечното бъбрене за по-значими неща,
а мъдрият по мълчанието.

Научих, че не можеш да излекуваш хора,
които не желаят да отпият от чая ти.

Научих, че трябва да прощаваме,
че няма непростими неща.

Научих, че да раздадеш себе си докрай
на човек, на кауза, на идея
е най-доброто, което можеш да направиш за себе си -
но не за човека, не за каузата, не и за идеята.

Научих, че един непознат, срещнат в парка,
може да ти подари цвете с усмивка
и то да сгрява повече от всички цветя,
които си получил от дежурство.

Научих, че да загубиш любим е поносимо,
но да загубиш приятел означава да загубиш
част от себе си.

Научих, че лесно се посяга към порока,
но във всеки има сила, която д спре навреме ръката му.

Научих, че ние сме единствените, които
можем да преобърнем света си,
преследвайки щастието си.

Научих, че трябва много добре да помислиш
преди да кажеш ДА или НЕ, защото въпросите,
които изискват такъв отговор са най-сложните и трудни.

Научих, че зло могат да ти мислят
от завист, от злоба, от страх,
но боли най-много, когато ти мислят зло,
защото не могат да ти простят.

Научих, че смелостта не е липсата на страх,
а преценката, че нещо е по-важно от страха.

Научих, че цял живот ще уча....

Очаквам да се включите в малкия ми списък :)

"Научих, че не трябва да мисля два пъти
преди да послушам сърцето си."
Цял живот го правя и никога не се разочаровах, напротив - предаваха ли ме - ставах по-силен, много по-богат и истински щастлив! Уютно е, да си себе си, нали? Да се опиташ "да бъдеш".
Благодаря ти!

"Загубил всичко, не загубвай себе си." Е, понякога се отплесвам и се губя, но да - уютно е, прекрасно е... Прегръдки.