Проблясва в розово града под мен,
светват чисти покривите на къщите,
ухае на изкъпан с радост летен ден
облаците до златно се прегръщат.

Сътворен с въздишка залезът пътува
и оставя след себе си невидима диря.
Въздухът звънти - нощта ще сънува
лунни кръгове във безпосочност синя.

Пеят птиците вечерните си песни тихи,
блясва смях и пак затихва някъде,
а улиците бързат своята притихналост
да съхранят в прегръдката на вятъра.

Картина жива с аметистови отблясъци,
портрет на едно притихнало очакване,
повик, сътворен в миг на проблясване,
пейзаж, роден от пръстите на залеза.

Във вечери подобни се случват чудеса,
но двете ни очи не стигат да ги видят.
Във вечери подобни поникват и крила,
за да отлетим към вечните истини.

С нас разделя се и този ден тревожен,
ала как красиво помахва ни за сбогом.
Времето минава бързо и е невъзможно
да спрем за дълго върху някой спомен.

Красива вечер, пълна с картини от злато,
ухаеща на дъжд, пречистена до святост,
изпращам ти целувки, кръстени със захар,
вземи ги и целуни пристигащото лято.

образно написано...поздрави

Имаш невероятно поетично виждане за всичко. Благодаря за хубавите стихове. И от мен целувка, "кръстена със захар".