Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2010 22:27 - Големият страх
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1037 Коментари: 0 Гласове:
1



Случайно попаднах на едно списание и от скука, докато си чакам превоза започнах да прелиствам. Темата на броя беше "Големият страх". И така попаднах на статията на Елисавета Петрушева "Не на страха"
Изваждам ви няколко цитата по-долу. Аз се познах поне в три от категориите страх, които тя определя. Мисля, че е полезно четиво и определено лекия шеговит или дори подигравателен на места тон те кара да се чувстваш наистина гадно пред себе си.
Потърсете се по-долу...ще се откриете...сегашни или предишни, но ще се откриете.

...единствената причина за многото намръщени хора, които живеят в България, е страхът. Той е най-кофти възможният съветник и най-неверният приятел, който гарантирано ще те прецака в най-неподходящия момент. Страхът има и още едно много голямо достойнство - задължително те превръща в жертва.Стройната ми теория разделя страховете на няколко нива.

Страх от самотата Вкарва във филми със съвсем очакван и, разбира се, нещастен край. Най-неадекватните решения се вземат заради него. И доста често е необходимо много време, за да се реши човек да поправи очеизвадната грешка. Има хора, които цял живот не събират достатъчно смелост, за да се разделят с неправилния избор ... Неволята е майка на странни креватни приятелства, пише в една книга. Определено страхът е бащата.

Страхът да опиташ да промениш живота си Който хич не те кефи в сегашния му вид....Естествен съюзник на страха от самотата и в коварна комбина със страха от грешка - два лукави дявола, които ти пълняр главата с порой от въпроси и те карат да се чувстваш толкова несигурен, че най-сетне залагаш на сигурното. Аха решиш да направиш крачка в посока за промяна на положението и те почват да човъркат...

Страхът да не се изложиш Малкото братче на страха от грешка, което расте и заяква бързо при всяко дребно колебание. Още една спирачка на всякакви пориви. Тъкмо да зададеш въпрос и той започва да ти се струва адски тъп. А и какъв е смисъла да го задаваш като предполагаш отговора?! А ако направиш нещо различно? Защо? Едва ли ще промениш нещо. Или пък да вземеш да се откроиш. А това не е хубаво, не бива да се набиваш на очи...Преди всичко човек трябва да внимава да не стане за смях, нали така. ... Това е страхът, който събира данък обществено мнение. И добре си пълни джобовете от него.
(за този страх се разписвам с двете си ръце- ето това го умея добре)

Страхът открито да показваш емоции Логичен резултат от страха да не се изложиш. (това ще го препиша цялото - много ме изкефи шеговития тон) Ако тази жена, която толкова харесваш, не те харесва? Ако е заета? Ако се изчервиш, когато я заговориш? Ако се влюбиш дълбоко в нея, а тя вземе, че те зареже? И в никакъв случай не я кани на среща! Покани онази другата, която не ти дава много жега, но си сигурен, че си пада по теб. Откритото показване на емоции е вредно и за мъжете, и за жените, защото е общоизвестно, че това те прави слаб и уязвим. Да не говорим какво объркване създаваш, когато говориш, каквото мислиш и чувстваш - това не е разпространена практика и буди основателни подозрения. Придържай се към изпитания масово прилаган вариант - мисли едно, казвай второ, прави трето и чакай другите да се досетят какво всъщност имаш предвид. Успех!

от "Не на страха" Елисавета Петрушева



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1832429
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980