Слънцето клони на запад,
опряло лакът небрежно
на облак амучено бял.
На мен пак ми се пише
портретно
и рисувам с думи всеки цвят.
Коя боя ще се похвали
с допир от звучене?
Коя мелодия ще пренесе
цветовете невъзможни
на живота ни и ще ги запечата
в многоточието на някой стих,
във въздишката, дошла
след последната сричка,
напомняща винаги ехото.
Затварям във картини дните,
окачвам ги като икони в храма,
а после затворила очи до синьо
прерисувам ги на сънищата
в очертанията.
Изложбба твърде странна,
ту смях, ту сълзи, ту стрели.
Златносребърни сияния
или дим сивкав от мечти.
Коридор безкраен от картини -
огледала на слънце и на дъжд,
на бури и стихии, и на вятър
по теб вървя сега и се усмихвам -
намирам се във всеки цвят.