Посрещнах изгрева магичен
с кафе и със усмивка.
Сутрин градът ни е много различен
и за тебе пеят птиците.
Хладният възух целува горещите устни
и аромат на събуждане прегръща.
В прозявката се скрива сънуваното
и търси лъчите на слънцето.
На отсрещния покрив два гълъба бели
танцуват в своята забрава...
и колко са нежни, и колко ефирни.
Като въздишки, родени от стих.
Като трепети на търсещи ръце.
Като свещен обет пред Бога тих
на някое, на някое сърце,
разтуптяло с ритъма си света.
А на улицата долу две котета
тичат след майка си жадни за игри
и пристъпват в своята важност -
Земята за тях, за тях се върти.
А страх трепери в лапките несигурни,
майката оглежда се за опасности
и следи малките да не сбъркат.
А те във своя поход луд
откриват на улицата чудесата
и на света жестокостта.
Планината в дъното на хоризонта
ме подканя във прегръдка синя.
Колко голям е балкона ми?!
Аз пия кафе със света.
И посрещаме с усмивка изгреви и залези
дошли със нас да поговорят,
на гълъбите да се полюбуват,
на котетата да се посмеят,
планината да прегърнат
и да се огледат в очите на Вселената.