В сепнатия препънат мрак,
паднал върху очите на нощта,
във въздуха налят с коняк
и с много истински неща
мислех, че ще бъде лесно
да почуствам, че горя.

В лепкавия и тъжен мрак,
паднал с дрехите на греха
изтрезня дори изпития коняк
и търкулна се в очите ми сълза.
Мислех, че ще бъде лесно
поне пияна... да сгреша.

Останахме двете с тъгата,
за да послушаме луната.
И лека нощ прошепнахме...
                                                на самотата...