На сън ли те измислих?
На яве ли те преживях?
Невидимо ли те написах?
Наистина ли те копнях?

Къде остана онова магичното,
което пламъци твореше
и създаваше приумици?
Сън или реалност беше?

Средата сме на лятото,
а чувствам хладни стъкълца?
Ще бъде ли зимата ми бяла?
Само за това моля се сега.

Да отминава бързо лятото.
Да отминават тези дни.
Есента със дъжд налята
и тя, и тя да отлети.

И всичко, дето има да се случва
да минава бързо покрай мен...
аз чакам заледените капчуци
и белия, зимен пухкав ден.

Че много ми убива слънцето,
жаркия юли обут е във болка.
Ще спре ли сърцето?! Едва ли...
Своята зима ще чака...и толкова.

А как обичах лятото горещо
и как пиех лъчите на юли.
Подканят ме липите за нещо,
за което нямам, нямам сили.

А как ги чаках тези дни лъчисти,
и как броях със светнали очи
дните последни на мойта година...
Ах, още една година е отминала

откакто стреснала съм с вик
стените на света и в този вик
съм заявила правото ДА БЪДА!
Сега не искам нищо да броя...

Подарък твърде странен ще получа...
О, да отминава, да отминава
бързо лятото и всички дни
и всичко, дто има да ми се стоварва...

Зимата да идва, мойта бяла зима,
пълна с нежен сняг и песни.
Да ме целуне някоя снежинка
и с нежност неподправена да ...
ме пречисти.