Колко сладко е да нямаш време за тъга
и в забързаност да мине поредния ти ден.
Без да мислиш, без да чувстваш самота -
работа и грижи... шеговит, забързан ден.

Ала питай ме след тази забързаност
колко дълго я вървя тая улица стръмна,
как връвта на маската развързвам
и остават сълзите в дланите търкулнати.

Но горда съм със себе си - някак успявам
да запазя контрол над болката и самотата.
Чуждите вина и рани дано така успокоявам.
А до очите никак не стига смеха на устата...

Но обещах и няма да се проваля, ще трая
пред присмех и обиди, пред болката от ляво.
А как отвиквам, отвиквам бавно да мечтая
и смея се и се шегувам по спомени, по навик.

Миг след забързания ден как времето престава
и пълнят се гърдите ми с болезнено и празно.
Миг след ритъма, миг след врявата какво остава -
едно кафе, тъй отдавна преглъщано по навик.

Красиви стихове пишеш Amrita! Обичам да те чета!Бъди благословена!

за теб... чувствам те тъй близка...без да те познавам. И аз обичам, когато идвам и се потапям в гальовните ти слова. Благодаря, че те има.

да мечтаеш...
Усмивки :)

значи да насиля душата си... а аз я пускам винаги да изживее, каквото си е наумила.

мечтите са част от душата?

...това е най - недостижимото понякога...много истинско и красиво пишеш amrita.

Не умеех преди - учи се и е много трудно, но учи се...
Прекрасна нощ ти пожелавам.