Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2010 10:29 - Nemas ni blagodaram (продължение)
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 646 Коментари: 0 Гласове:
2



Както бях обещала следва разказ за проявленията на Егото. Един от механизмите му е разкрит - напредвам.

Преди време смело застанах срещу себе си. Колкото по-гнусни неща си показвах, толкова повече истини се раждаха и най-сетне успях да изчистя от душата си много непотребни неща. Ето, че сега отново съм изправена пред собствения си анкетен лист. Странно - случи се спонтанно, без да търся умишлено отговорите те дойдоха в мен. И стана тъкмо навреме, преди отново да се изгубя и да падна в низините, където обитават толкова жалки и непотребни състояния като гняв, злоба и т.н.
Егото! Ето го моят май-упорит и най-недостоен противник. Той не тръгва в открита борба с мен, друг начин е намерил да смуче от енергията ми, защото знае, че се научих да не се боря. Борбата изтощава, а изтощени ние се подаваме много лесно на ниските вибрации, където е толкова естествено да кодираме някакви невъзможни и странни за нормалния ни живот ситуации, че дори след време сме си смешни.
Егото! То не воюва, не то имитира, че е победено и в илюзорното спокойствие, което ни създава намира време и начин тайничко да заобиколи бойното поле и да се намъкне в собствения ни стан. Лицето му е приятелско, маниерите ласкави. Егото е онова, което ти шепне в мрака : "Ти не заслужаваш такова отношение. Ти си прекалено добра. Ти страдаш заради другите. Те не те заслужават. Ти не трябва да си добра с тях, не ги мрази, ти не можеш да мразиш, но защо им обръщаш внимание, игнорирай ги." Егото стига до много по-големи и натрапващи мисли: "Ти им правиш добро, а те даже не искат да ти благодарят, да покажат с най-малък жест на доверие своята признателност и така да потърсят начин да ти се отплатят не само за добрината, а и за всичко, което изстрада заради тях"
Егото ме превръща в жертва. При мен егоцентризма не е агресивен, не цели да смуче енергия от другите. Моето его ме превръща в развалина - бавно, методично му позволявам да се храни с тъгата ми, с чувството ми, че не съм разбрана, с мисълта, че трябва да получа отплата за страданието си. То толкова натрапчиво ми внушава тези неща, че най-сетне, когато свали маската си, аз съм толкова паднала надолу, че позволявам дори на Страхът да ме вкарва отново в своите капани.
След всичко това какво се получава? Един ритник отзад. Съдбата така хубаво ти насинява задника, че после дълго време не можеш да си седнеш на мястото.
Интересното, което искам да споделя е, че този път ми трябваше много по-малко време да осъзная, че се опитвам сама да се набия в клопка и че по някакво стечение на обстоятелствата това стана благодарение на песента на Тоше Проески.
Случи се горе-долу така. Прибрах се вкъщи гневна (от много време не бях се усещала гневна и сърдита на съдбата), но не успях да трансформирам този гняв в друго, не успях дори да го освободя от себе си. Не! Седях и си мислех, че не го заслужавам това отношение на околните... включих си жертвата в себе си и Егото започна с наслада да пие силите ми. и както всеки път, когато душата ми се усети в безизходица, отворих youtube и написах първата дума, която ми идваше в ума. Не помня коя точно беше, но този път методът отказваше да деде търсения резултат. Попаднах на песните на Тошето и просто безцелно започнах да ги сменям една след друга. И тогава си спомних за една негова песен, която преди време много харесвах и често я превъртах, едва се сетих за част от текста й, за да я потърся в Чичи Гугъл, дори не помнех заглавието й. Намерих я и я пуснах. Слушах я, после я слушах пак. Ставаше ми приятно, че отговаря на състоянието ми. Тогава един спомен изникна в мен. Случка от преди много години, когато една приятелка ми направи услуга без да съм я молила за това и после започна да се държи по-студено, защото не й благодарих. Тогава казах нещо на майка си; "Много са ми странни хората. Нали правим добро не за да чакаме отплата и признание - така все едно ги правим единствено за себе си, а не защото човекът е важен и значим за нас. Какво иска, да съм й благодарна за това, че ме обича?"
Собствените ми думи ме зашлевиха с грубата си длан.
Не позволявайте на Егото да говори! То винаги дрънка глупости. Мястото му е извън вас, по-ниско от тревите. Там го натикайте, да смуче сила от пясъка. И внимавайте - то е много по-коварно от Страха.
Творете себе си и чистете душата си. Животът наистина тръгва в някаква по-добра посока ако го сторите. Не позволявайте да изпадате в собствените си заблуди. Просто помнете, че има нещо, че всичко се мери според мярата на Вселената, която е чист поток от енергия, каквито сме всички ние.
И питайте се, разглеждайте се, опознавайте се... градете Вселената!!!
Успешен ден на всички.



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1836594
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980