И хубаво ми е и тъжно,
небето се целува с огъня на залеза.
Кой художник ексцентричен
тъй насити с контрасти Вселената?
Весело ми е за нещо,
сълзи, заседнали са някъде дълбоко,
тъгата се намесва зарад друго -
студено ми е, а е топло.
Но не се обличам,
вятърът обичам
да се разхожда
по кожата.

Преглъщам кафе, жадна за вода.
Ям плодове, мечтаейки за шоколади
и пуша...а отказвам ги.

Странен час. Сякаш нищо не върви,
застой в екстазен миг от премълчаване,
а в същото време
часовникът мени
светлината с вечерното
и важния му ритъм ме влудява.

Облаци закриват слънцето,
а отнякъде ми свети в очите
и ме заслепява.
Едва следя пръстите какво правят.
Присвивам очи, за да виждам,
а няма нищо за гледане.

Кой господ, кое божество
тъй дръзко, тъй смело
преля във нас тъга и блаженство
и света насити със сблъсъци
на цветове, на звуци, на мълчание.

Потъвам в съзерцание.
Картина невъзможна от контрасти -
и за това е жива и стряскаща,
и за това е прекрасна.

www.youtube.com/watch#!v=11tYIXH0Ogk&feature=related

Хубаво и тъжно... Но красотата е повече от тъгата, нали?

защото тъгата не е част от нас...тя идва отвън и се забива в нас, а красотата тя струи от нас... и твори.
Благодаря за коментара!