www.youtube.com/watch#!v=Zi8vJ_lMxQI&feature=related
Mozart - Reguiem


В пътеките от късни часове
намирам стъпки неизречени -
безплътните ми страхове
на присъдата ми са обречени.

Безтрепетна във мрака гъст
над агонията им се усмихвам,
стиснала в дланта си пръст
без жал смъртта разписвам.

Корабът в реката е запален -
чака последното прощаване.
Брегът по-чист и бял ще стане
след огненото му отплаване.

На път към мрачните селения
пращам ви - мои стари страхове,
глуха за вашите слова, моления...
пращам ви в далечни светове.

Затворени в решетки от кристал
да тлеете във илюзорна красота,
тъй както сте я карали без жал
в илюзии да немее моята душа.

Сълза във мен не ражда се дори,
когато слушам сладкия ви глас.
И тръгвам, зад мене огъня гори -
изгаряте докрай, а раждам се аз.