Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2010 14:54 - Въпросникът на моята душа: Аутсайдерът
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1027 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 31.07.2010 15:00


Аутсайдерът - полезното зло

...дори да бях единствен електрон,
щях да открия нечий стон
и щях с омраза нечия да съм наказан.
И пак опънат е лъкът
и ме открива пак стрелата -
от подлеци задъхва се светът,
а в раните се ражда красотата.
(Захари Иванов - Човещина)

 
image


Бунтар, аутсайдер, независим, различен и неминуемо с това наказван, неразбиран, самотен, отхвърлян - тези проявлиния на пубертета, лицата на тийн възрастта (юношеството по нашенски - може би е правилно, все пак идва от юнак, но е леко архаично, а аз искам тук да звуча "модерно") Как ги помня тези всичките лица...
Сега спокойно мога да ги обознача с единствена дума - търсещ!

Аутсайдер? Странна дума. Ако проверим в тълковния речник се сблъскваме с две значения: 1. Съзтезателен кон или отбор, на който/ които не се възлагат много надежди; 2. Човек, който не се стреми към победа и първенство. Ако попитаме някой тийнейджър...не, по-добре да не го правим. Прекалено много ще задълбая. Те се групират, прегрупират и никак не се разбират помежду си. Най-добре е да не ги питаме. Но има едни хора, които стоят отстрани на всички "групировки". Никой не ги признава, никой не ги разбира, никой не се стреми към тях. Защо - те самите не го желаят, не им е нужно да се причисляват никъде. Все пак и те попадат в класификациите и имат своя грипа, но не им го казвайте...тихо, да не чуят, че ще се разсърдят малко. Ето точно този отстрани наричаме аутсайдер. Не, защото е кон и най-вероятно не, защото не се стреми към победи, а просто така си ни е хрумнало съвсем нагло да се бъркаме в езиците и да си ги правим, както си ни е удобно на нас.
Аусайдер - това е състояние, идея, възприятие. Това е усещане за уникалност, различност. Това е освобождаване и затваряне. Аусайдерът (защото и те самички наричат себе си така) е от другата страна, добре де, вярва, че е там. Всъщност я търси, но пак не го казвайте на на някой тийнейджър - аутсайдер, не му отнемайте вярата, че е уникален. Защото аутсайдерът е необходимото зло.

Какво имам предвид като казвам "необходимо зло" - време е за лични преживявания, спомени и честни отговори пред анкетния лист на душата ми.

Някога..не че е било много отдавна смятах себе си за аутсайдер. Смятах се за различна, гордеех се с това, не желаех да признавам авторитети, да слушам, когото и да било, да се причислявам към която и да било група. Те между другото са доста като се започне от "пайнерка", та се стигне до "готици". За това друг път и на друго място. Усещах се добре със себе си, затворена в моя си свят, който беше от другата страна. Там беше хубаво - светът на въпросите, на объркването, на безпътието, на неразбирането, свят, в който цареше хаос и имаше нужда от много информация, която да вкара малко ред в осмновите му. Беше един голям, мрачен свят, в който опитвах да намеря себе си. Това толкова ангажираше времето, вниманието ми и мислите ми, че рядко дори се замислях, че трябва да се впиша някъде. И не се вписвах, което ми донесе самотност. Самотността не е красива, не е лека. Самотата е друго нещо, в нея има очакване, в нея има тишина и съзерцание, тя е по-скоро почивка. Самотността е отричане, чувство за обреченост, за неразбиране, дори бива понякога озлобление, настървение, самотността е тежка за понасяне, тя е потъване, тя е страх. Само че в самотността си няма какво друго да правиш освен да общуваш със себе си, да се питаш и разпитваш, да се опознаваш и твориш, да търсиш. И аз търсех. Пред мен стояха невъзможните въпроси за вечното и преходното, са хората и боговете, за сътворението, за безкрая. Посегнах към книгите. Трябваше ми информация, трябваше ми много информация. Да се чувстваш изгубен е тъжно преживяване. Потоците от информация започнаха да влизат в мен, да ме обогатяват, да развиват общата ми култура, а въпросите оставаха без отговори.

Завърших училище, записах да следвам, започнах работа, после още една, втора, трета... чувството за изгубеност, търсенето продължаваха, а с тях и самотността, изолацията, което ме доведе до ръба на паническо разтройство. (помня толкова много случки, когато някакво чувство на страх ме е спирало да направя едни или ме е подтиквало към нещо друго, че сега ми е смешно до какво съм успяла да се докарам.) След време и редица стечения на обстоятелствата онази диагноза - аусайдер се оказа несъстоятелна и невярна. Въпросите не спряха, търсенето продължава, но я нямаше самотността, нямаше го и страхът (онзи парализиращия страх). Информацията започна да тече не само от книгите, а и от хората, които допреди няколко години мислех за своя Ад. (Сартр, Сартр каква лоша шега си направи с мен) Информацията не се трупаше като теория(достатъчно си бях взела теоритичната част), а започваше да ме обогатява, да ме тласка към действия и опити.

Днес много ясно разбирам ролята на аутсайдерът. Никак не е лесно и приятно, никак не е забавно да се чувстваш "от другата страна", но това значи, че си започнал търсенето, че си се "събудил" (е, избрал си трудния път,но какво пък - това те накара да чоплиш все по-надълбоко). И още - цялата тази обърканост, чувството за несигурност, за Хаос е необходимо, за да се сетиш, че има нещо, че към нещо трябва да се стремиш. Необходимо е, защото ти е показало, че има "друга страна" и те е тласнало към опознаването й. А да опознаеш нея, значи да опознаеш себе си.

Моят начин не беше лек...о, колко трудно ми е било...помня толкова добре онези усещания за изгубеност, различност, за невписване... напиращото жеание да бъдеш "нормален" и невъзможността да станеш. Гадничко беше. Та, ако имате друг начин - пробвайте с него. Но не спирайте да търсите себе си, да се творите, да опитвате да си спомните и да се балансирате, да събудите интуицията си и Знанието.

Човекът е една вселена, а Вселената е във всички нас. Дерзайте! И винаги бъдете докрай честни със себе си, за да не попадате в собствените си капани.
 


Тагове:   Моята,   душа,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1835706
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980