Под булото на вечерта
се усмихва хитро старата луна.
Хладна вечер пръска тъмнина
и скрива всеки грях и нищета.

Под булото на вечрта
сълзите гордо крие пак нощта.
Късното лято довява тъга
и аромат на отминали неща.

Под булото на вечерта
замечтано се усмихва любовта.
Една неземно синя светлина
милва нежно моята коса.
---
От всичките пътеки невъзможни
не избрах ли най-сложната?

От всичките решения преломни
не взех ли най-непреклонното?

От всички обещания големи и сложни
не дадох ли най-огромното?

От всичко, дето можех да заложа
най-ценното ли на масата сложих?
----
Колко много загубих и колко спечелих?
Колко пътеки отразях и колко напрвих?
Колко много не знаех и как го научих?
Какво дадох и какво с това заслужих?
Колко много разбрах и колко отхвърлих?

Ала този урок докрай го научих -
сърцето, сърцето си винаги да слушам.

А как крещеше то във онзи ден,
как ме тласкаше по стъпалата да изтичам.

На гордост непотребна в плен
на сърцето си запуших аз устата.

И колко много загубих, едва не умрях?
И колко много болеше, едва оцелях?
И колко промених се, едва се съвзех
и как гняв жесток деня ми превзе?

Успях да изгоня от себе си всичко,
успях да пречистя до синьо своите мисли.

И колко много научих така?
И колко беше голяма радостта?
И колко сладка победата на любовта...
---
Повдигам булото на тази тъмнина,
усмихва ми се нежно светлата луна.
просиява в златно под мене града,
а една неземно синя светлина
милва като майка моята коса.

толкова много хора не слушат сърцето по една или друга причина и страдат...
Отново е хубаво!