Ще препиша от въздуха кодовете,
с които се отключват чудесата.
Ще препиша от ваниловия аромат
рецептата за истинска нирвана.
От жужащите в кошерите думи
ще позная сладостта като награда
за труд и постоянство, и за полети.
Ще препиша от почвата в градините
тайната на оцеляващия стрък.
Ще запиша думите на отминалите
епохи покрай онзи, Големия връх,
за да мога занапред да отличавам
лицемерието от истинската обич,
горделивостта от достойнството,
ласкателствата от истинската слава,
удобството от чистото благородство.
Ще препиша от птичите песни
не сладките мелодии и веселостта,
ще препиша рецептата за това
как с криле се удържа небосвода.
Ще запомня молитвата на океана,
за да знам какво е свобода
и пробоят разбие ли нечия неправда
на Светлината тихо ще благодаря.
Ще препиша от цветовете на дъгата,
от екстазните черти на залеза
какво се крие в бялото,
за да мога да рисувам цветовете на вятъра.
Ще препиша много прилежно
с най-нежния си светлопис,
в линиите на дланите ще го запиша
и ще се чете единствено, когато
дланите ми са протегнати със нежност
към нечия душа, потърсила безбрежност.

"как с криле се удържа небосвода."

Прегръщам те много силно...
..знаеш как птичите криле се превръщат в колони, държащи небето да не падне върху главите на ония, които виждат в птицата само волност и безгрижие...да, знаеш...
Прекрасен ден, стих!