Нова луната пристига,
пристъпя като котка
бавно и спокойно -
не зная откъде идвам,
не зная и къде ще отида,
но ще бъде, ще бъде красиво.

Любов и смях, и щедрост
бавно в мен се пълнят
с идването на луната
и обещават ми
баланс със слънцето,
изгряло някога, когато
изкрещях на света,
че пристигам.

Новата луна пристига,
пристъпя важно -
нищо я не плаши.
Сега е време да сме сигурни
във себе си и да повярваме,
че вярата е нещо истинско.

Квадрати обещават смут
и разместване на познатото -
космически студ.
Ала новата луна пристига,
пълни дланите на хората
със щедрост и с промяна,
с романтика, с нирвана...

Новта луна пристига,
събуди ме по тъмно нейния вик.
Нищо не е непостижимо
и всичко е простимо.
Чудно време е сега
да се напълним със любов,
със вяра и със светлина.

Усещам въздуха около мене,
натежал в очакване на нещо.
Някъде покълва малко семе
и сърцето му е тъй горещо.

Прекрасни дни ще дойдат,
за онези, дето съумеят
изпита на Август да преминат.
Да си пожелаем утро,
гърмящо от искри и смях,
да си пожелаем волен дух,
устремност без страх,
да си пожелаем топлина
и обич истинска и ценна,
да си пожелаем светлина
да очертае тихата безбрежност,
слова, подканящи към танц,
слова, омайни, леки да поискаме
и всичко, дето ще получим
с доброта и щедрост да го отдадем.
Урокът на идващите дни
така единствено докрай ще научим.

Да посрещнем новата луна
с песен и със вяра чиста,
пламъче да загори в нощта
с червено златна светлина,
ритмична музика да зазвучи,
да разтворим обятията
на своите души...

Сега готови сме да полетим...

(вдъхновено от статия на "Първа". Благодаря! Не знаех защо се събудих толкова рано.)