Искаше ми се да го кача тук, когато сърцето ми успее да прошепне своята реплика... но май реплика нямам, мога само да повтарям, а това ми се струва излшно.


Викай ме
Георги Тулийски

Питаш ме още: какво е в гласа ми.
Вятърът знае - него попитай!
Тичал е с мене по калдъръми,
ехо сме драли - дим по скалите.

Падал е в прекоси с твоето име,
за да ме хване, с болката вързан,
и е разменял сън срещу рими,
пак да ти пиша по звездния бързей.

Денем далече, нощем ме викай;
дъжд да съм светъл в твоите мигли.
Думи за обич - сън на езика -
и да не казвам - все ще те стигат.

Грях е началото само на всичко.
Слънцето в пъпка - в цвят се разлиства.
Гледай тревата как коленичи,
нашите устни, за да пречисти.

Без право на отсъствие
/Любовен манастир/