Аз и моят навик глупав
да поставям срокове на всичко
и с обещание да ги подпечатвам...
Поставих срок и на Съдбата
и той сега изтича между пръстите.
Още не съм готова да си тръгна...
И може би, може би ще сбъркам -
времето нека отсъди...

Време? Как не разполагам с него
и ако някой пита ме сега:
Какво искаш, какво да ти купя?
ВРЕМЕ с пълно гърло ще крещя.

Календарът отброява дните,
а те със някаква първична злоба
ми показват своте криле
и викат в своята забързаност:
"Можеш ли да ни хванеш?
По-бързи сме, ще избягаме...
ще полетим пред теб,
а ти ще останеш
да дишаш прахта
на собствените си обещания"

Аз и моят глупав навик
да се обзалагам със Съдбата
и да поставм срокове на всичко...
Как лекомислено разписах
на обещанието си белите листи...
и какво ли очаквам?
...какво си предписах...