Постинг
28.08.2010 12:07 -
Оставете котката да бъде котка
Който умее да обича и да се грижи за някаква живтинка, то той ще съумее да изгради дома си такъв, какъвто трябва да бъде всеки дом - пълен с грижа, обич и покой. (неизвестен автор)
Който умее...?! Имате ли животно вкъщи? Който не е пожелал да се грижи за някое куче, коте, хамстерче, зайче, папагал и всичко, за което се сетите не може да си представи какво означава истинска грижа. И не може да знае какво означава истинска благодарност.
Много имаме да учим от животните, приятели! И много научаваме, когато сме до тях. Не мога да сравня какво е да си имал и да си нямал животинка вкъщи, защото вече 23 години съм на този свят и няма и ден, в който да е нямало поне една котка в дома ни. Имахме и кучета, риби, папагали, канарчета, хамстери. Грижили сме за костенурка, която не успя да се зарие и да презимува, за едно таралежче, което не помня как точно попадна у дома. Грижили сме за лястовици, чието гнездо беше повалено от една буря, за две малки совички, които с батко ми намерихме веднъж в гората. Имали сме вълк. Отглеждали сме домашна мишка, изтръгната от устата на котарака ми и дори една гъсеница, която успя да полети...ако знаете колко прекрасно изживяване е да я видиш как полита...няма думи, за да се опише онова усещане. И в тази поредица никак не включвам домашните животни на баба и дядо. О, имахме и гълъб...един ден влетя през прозореца и отказа да си тръгне. А една вечер си тръгна, както си беше дошъл...
Но котка, котка покрай мен е имало винаги. Когато съм се родила по-старите хора в семейството ми започнали да убеждават майка ми, че трябва да си изхвърли котката, защото можела да легне върху мен и да ме удоши. Така отката си заминала, пуснали я в някакво село на километри от дома, след седмица тя се върнала обратно. Разказвали са ми, че често е лягала при мен в креватчето и е нямало сила тогава, която да може да ми стори зло, защото когато някой неприятен човек тръгнел към мен, тя била готова очите да му издере и че постоянно ми е предяла. После, когато съм прохождала, тя е имала малки и аз често съм падала върху кашона с котетата. По пронцип котките пазят малките си и при най-малката опасност, която тегне над главите им, те се превръщат в истински хишници. С мен обаче не е било така. Дейзи (така се казваше) се е втурвала в кашона и единственото, което е правила, за да запази малките е да застане над тях, за да не ги смачкам. Майка ми разказваше, че винаги, когато за малко ме изпускала от поглед, аз съм отивала и съм се настанявала при котетата.
Дивачка! :)
Покрай мен винаги е имало котка. И който е нямал, не знае какво е. Не знае каква изключителна сила притежава това иначе така миловидно и сладко животинче, не знае колко опарничава, колко своя и незачитаща никакви правила вкъщи може да бъде една котка. Но и не знае колко благодарно може да бъде това животно. Можеш с дни да не се сетиш за нея, да не я погалиш, да я подбутнеш безразлично, когато е решила да ти се умилква, а после идва ден, в който се прибираш и ти е тежко за нещо си, а тя тихо ляга в скута и дори не иска да я галиш. Само малко да полежи в теб и да ти подари покой и утеха. В подобни моменти съм се замисляла кой всъщност за кого се грижи.
Грижата покрай едно животно не е в това да му слагаш редовно в чинийката ярене и вода, да почистваш след него и да му направиш "модерно" креватче и да му купиш някаква играчка, която е съмнително дали ще хареса, но пък е била най-лъскавата и предлаганата в зоомагазина. Истинската грижа е да НЕ опитомяваш котката - остави я да си бъде котка, остави я да спи, там където иска, остави я да преценява сама пред кои гости да се покаже и пред кои не, а не я показвай като някаква играчка, позволи й да играе с онова, с оето тя си е наумила да играе, колкото и смешно да ти изглежда. Любимата играчка на котарака ми е една дървена шипка...но как се забавлява с нея. Когато опитате да се наложите над котката, тя така ще се извърти и така умело ще се качи на главите ви, че да се чудите какво да я правите и на кого да я подарявате. Но, когато я оставите да бъде просто котка, тя се превръща в приятел, в изповедник, в едно спокойно и мъдро същество, което знаете, че е избрало да ви обича. Когато една котка реши да ви обича чувството е неописуемо. Да затрогнеш нещо в душата на котката, то значи, че наистина си го заслужил. Една котка да те потърси, когато умира, а не да се скрие някъде...просто да дойде и да легне в ръцете ти. Да спечелиш подобно доверие, да спечелиш котешкото доверие, то значи ти можеш да спечелиш всичко в този свят.
Ако имате котка - оставете я бъде котка и тя ще ви се отблагодари за това с най-преданата, с най-дълбоката, с най-съвършената обич, на оято е способно едно същество.
И никога, никога, никога не си помисляйте да удряте котката си. Първо може да ви нападне и да ви издере очите, но това е по-малко вероятно, защото все пак тя е привързана към вас. Но ударите ли котка, значи, че удряте достойнството на същество, сравнено с боговете. Тя ще ви прости физическата болка, но никога не ще успее да ви прости мисълта, че сте се почуствали нейн стопанин. Котката няма стопани, тя е своя, тя е първична, тя е ничия.
А чували ли сте котка да плаче? Господи! Няма нищо по-страшно от котешкия плач. Кучето скимти, когато го боли и когато му е жал, вълкът вие, а котката издава един звук - така тих, така тягосен...сякаш не го чуваш, сякаш го усещаш в себе си като писък, като зов.
Помня една случка, никога няма да я забравя. Една от котките ми раждаше и едното бебенце се заклещи, помогнах му да поеме първа глътка въздух и оттогава още си ми стана сладост. Тя се свиваше на кълбо в декоолтето ми, докато седях пред телевизора, докато четях книга, дори понякога, доато се храниш. Просто се покатерваше по мен и се настаняваше на топло между гърдите ми без въобще да я интересува дали ми пречи или не. Израстна на сърцето ми! Една вечер ни дойдоха гости и поискаха коте, татко даде нея. Бяха за даване, не можех да кажа "не". Тогава за първи път чух онзи плач, докато я вземаха от ръцете ми - няма такова болезнено усещане Няколко часа след това отидох и си я взех обратно, но тя така и не легна повече до сърцето ми. Бях позволила да я разделят от мен и това и до днес не ми е простено.
Оставете котката да бъде котка! Тя не иска нищо друго от вас.
и един линк към постинг на съблогър:
bven.blog.bg/poezia/2010/08/27/za-kotkata-ezoterichno.596753
много ми допадна, особено в началото и реших да оставя връзка.
Който умее...?! Имате ли животно вкъщи? Който не е пожелал да се грижи за някое куче, коте, хамстерче, зайче, папагал и всичко, за което се сетите не може да си представи какво означава истинска грижа. И не може да знае какво означава истинска благодарност.
Много имаме да учим от животните, приятели! И много научаваме, когато сме до тях. Не мога да сравня какво е да си имал и да си нямал животинка вкъщи, защото вече 23 години съм на този свят и няма и ден, в който да е нямало поне една котка в дома ни. Имахме и кучета, риби, папагали, канарчета, хамстери. Грижили сме за костенурка, която не успя да се зарие и да презимува, за едно таралежче, което не помня как точно попадна у дома. Грижили сме за лястовици, чието гнездо беше повалено от една буря, за две малки совички, които с батко ми намерихме веднъж в гората. Имали сме вълк. Отглеждали сме домашна мишка, изтръгната от устата на котарака ми и дори една гъсеница, която успя да полети...ако знаете колко прекрасно изживяване е да я видиш как полита...няма думи, за да се опише онова усещане. И в тази поредица никак не включвам домашните животни на баба и дядо. О, имахме и гълъб...един ден влетя през прозореца и отказа да си тръгне. А една вечер си тръгна, както си беше дошъл...
Но котка, котка покрай мен е имало винаги. Когато съм се родила по-старите хора в семейството ми започнали да убеждават майка ми, че трябва да си изхвърли котката, защото можела да легне върху мен и да ме удоши. Така отката си заминала, пуснали я в някакво село на километри от дома, след седмица тя се върнала обратно. Разказвали са ми, че често е лягала при мен в креватчето и е нямало сила тогава, която да може да ми стори зло, защото когато някой неприятен човек тръгнел към мен, тя била готова очите да му издере и че постоянно ми е предяла. После, когато съм прохождала, тя е имала малки и аз често съм падала върху кашона с котетата. По пронцип котките пазят малките си и при най-малката опасност, която тегне над главите им, те се превръщат в истински хишници. С мен обаче не е било така. Дейзи (така се казваше) се е втурвала в кашона и единственото, което е правила, за да запази малките е да застане над тях, за да не ги смачкам. Майка ми разказваше, че винаги, когато за малко ме изпускала от поглед, аз съм отивала и съм се настанявала при котетата.
Дивачка! :)
Покрай мен винаги е имало котка. И който е нямал, не знае какво е. Не знае каква изключителна сила притежава това иначе така миловидно и сладко животинче, не знае колко опарничава, колко своя и незачитаща никакви правила вкъщи може да бъде една котка. Но и не знае колко благодарно може да бъде това животно. Можеш с дни да не се сетиш за нея, да не я погалиш, да я подбутнеш безразлично, когато е решила да ти се умилква, а после идва ден, в който се прибираш и ти е тежко за нещо си, а тя тихо ляга в скута и дори не иска да я галиш. Само малко да полежи в теб и да ти подари покой и утеха. В подобни моменти съм се замисляла кой всъщност за кого се грижи.
Грижата покрай едно животно не е в това да му слагаш редовно в чинийката ярене и вода, да почистваш след него и да му направиш "модерно" креватче и да му купиш някаква играчка, която е съмнително дали ще хареса, но пък е била най-лъскавата и предлаганата в зоомагазина. Истинската грижа е да НЕ опитомяваш котката - остави я да си бъде котка, остави я да спи, там където иска, остави я да преценява сама пред кои гости да се покаже и пред кои не, а не я показвай като някаква играчка, позволи й да играе с онова, с оето тя си е наумила да играе, колкото и смешно да ти изглежда. Любимата играчка на котарака ми е една дървена шипка...но как се забавлява с нея. Когато опитате да се наложите над котката, тя така ще се извърти и така умело ще се качи на главите ви, че да се чудите какво да я правите и на кого да я подарявате. Но, когато я оставите да бъде просто котка, тя се превръща в приятел, в изповедник, в едно спокойно и мъдро същество, което знаете, че е избрало да ви обича. Когато една котка реши да ви обича чувството е неописуемо. Да затрогнеш нещо в душата на котката, то значи, че наистина си го заслужил. Една котка да те потърси, когато умира, а не да се скрие някъде...просто да дойде и да легне в ръцете ти. Да спечелиш подобно доверие, да спечелиш котешкото доверие, то значи ти можеш да спечелиш всичко в този свят.
Ако имате котка - оставете я бъде котка и тя ще ви се отблагодари за това с най-преданата, с най-дълбоката, с най-съвършената обич, на оято е способно едно същество.
И никога, никога, никога не си помисляйте да удряте котката си. Първо може да ви нападне и да ви издере очите, но това е по-малко вероятно, защото все пак тя е привързана към вас. Но ударите ли котка, значи, че удряте достойнството на същество, сравнено с боговете. Тя ще ви прости физическата болка, но никога не ще успее да ви прости мисълта, че сте се почуствали нейн стопанин. Котката няма стопани, тя е своя, тя е първична, тя е ничия.
А чували ли сте котка да плаче? Господи! Няма нищо по-страшно от котешкия плач. Кучето скимти, когато го боли и когато му е жал, вълкът вие, а котката издава един звук - така тих, така тягосен...сякаш не го чуваш, сякаш го усещаш в себе си като писък, като зов.
Помня една случка, никога няма да я забравя. Една от котките ми раждаше и едното бебенце се заклещи, помогнах му да поеме първа глътка въздух и оттогава още си ми стана сладост. Тя се свиваше на кълбо в декоолтето ми, докато седях пред телевизора, докато четях книга, дори понякога, доато се храниш. Просто се покатерваше по мен и се настаняваше на топло между гърдите ми без въобще да я интересува дали ми пречи или не. Израстна на сърцето ми! Една вечер ни дойдоха гости и поискаха коте, татко даде нея. Бяха за даване, не можех да кажа "не". Тогава за първи път чух онзи плач, докато я вземаха от ръцете ми - няма такова болезнено усещане Няколко часа след това отидох и си я взех обратно, но тя така и не легна повече до сърцето ми. Бях позволила да я разделят от мен и това и до днес не ми е простено.
Оставете котката да бъде котка! Тя не иска нищо друго от вас.
и един линк към постинг на съблогър:
bven.blog.bg/poezia/2010/08/27/za-kotkata-ezoterichno.596753
много ми допадна, особено в началото и реших да оставя връзка.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980
