(от "Впросникът на моята душа")

Оценяване на резултатите 20 дни по-късно.

Така-а-а обща оценка...хм...добър 4 (по милост)
Ужас! Много ми е трудно. Но...да разгледаме точките една по една
1. Да пресичам улицата винаги на зелен светофар - тук мога гордо да се похваля, че вече го превърнах в неизменен навик. Знаете ли, има една пусти улички, по които не минават чак толкова автомобили, а аз се заковавам на тротоара и се втрнчвам в зеленото човече - хората ме подминават, пресичат, печелят си своята половин минута избързване, а аз устоявам победа над себе. Усещането е стимулиращо.
2. Да ставам от сън в седем. Тук не мога да се похваля с някакъв забележителен напредък. За тези двадесет дни се случи може би в една трета от времето. Малко съм разочарована от себе си. Потърсих разбира се своето оправдание в това, че заспивам много късно - колко е лесно да се оправдаваш :) Е, тук все още имам да работя, но пък тръгвам на училище след няколко дни и искам, не искам ми предстои цял месец събуждане в 5 сутринта, за да мога да си хвана влака.. Странно - когато става дума за това да не закъснея за влак се превръщам в будилник. Важното е след това да успея да задържа наученото.
3. Всяка неделя да отделям по един час за релакс. ДА! Тук съм номер едно - оправям си вкъщи, забърквам някакъв сладкиш или нещо си приготвям за хапваме, чаша кафе, някоя книжка, ароматна пръчица... и един час ме няма - много е зареждащо.
4. Да правя по 20 коремни преси вечер. Не мога! Тук се провалих с гръм и трясък - все забравям за тях. Само две вечери се сетих. Не ми представлява някаква трудност да ги правя - просто се отплесвам и ги забравям. Мисля да си го запиша някъде, че да се сещам или да променя времето - да е сутрин, сякаш за повече неща мога да мисля едновременно сутрин. Вечерите ми все пак са за литература и поезия, а от това няма как да се откажа,
5. Да излизам на разходка сутрин. Ами какво да ви кажа - в сутрините, в които успях да стана рано - излизах и ми беше много хубаво, другите пъти нямах време да я направя. А сега въобще няма да имам, но си мисля, че мога да не използвам градския транспорт, за да стигна до университета и ето ми половин час ежедневно ходене.
6. Всеки ден да опитам да планирам срещите си, разговорите и т.н. Че опитвам - опитвам, че не успявам обаче също е вярно. Мисля да започна да мъкна със себе си постоянно някакъв тефтер, за да ми е в помощ и просто да си забраня да си пиша вътре стихове и да си рисувам разни картинки...защото това досега е съдбата на всеки тефтер, попаднал в дамската ми чанта.
7. Да подреждам и класифицирам информацията в компютъра си. Е, мога да се похваля, че в компютъра ми цари ред, малко икони, подредени документи, преки пътища към о-важните неща. Желязо! Изпълнението на тази точка даже ми донесе някакво удоволствие, а и сега ми е много по-лесно да си намирам онова, което ми трябва и когато свалям или създавам някакъв файл предварително да знам къде точно и по каква причина да замине на едно или друго място.
8. Да дочета всяка книга, която някога съм зарязала до средата. Не, тук въобще не съм захващала, защото напоследък чета повече учебници и специализирана литература и наистина няма да ми е от полза да се разпилявам по непрочетените си книги, но не се отказвам от тях. Поне имам списък, а това е начало.

Толкова от мен... не съм доволна и все още не мога да дам нови 16, не съм си изпълнила докрай обещанието и упорито продължавам.
Ако някой има някакъв съвет как да се заземя малко, ще му бъда много благодарна ;) Систамата ми от правила е някакво начало, но май не ми помага особено да подредя мислите си и да се преборя със своята отвеяност и разпиляност. Помагайте!

в отговор на пост:
amrita.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/08/07/disciplina-samodisciplina.588097