Вчера си правех блог чистка. Махнах постингите, които ми навяваха някакви тягостни чувства (на втората обиколка сигурно още някои ще опаднат). Но по невнимание съм махнала една песен на Силвия Кацарова, а тя определено ми носи много, много приятни спомени, та сега си я връщам в редиците. Помня, че я качих тук, когато човекът, на когото съм посветила най-нежните си и най-яростни слова ме целуна за първи път. А онази вечер...тя не си струва да бъде забравяна.

Поздравявам всички, които са влюбени, които обичат така нежно и истински.
И никога, никога не забравяйте прекрасните моменти. Нека не се повторят, нека са минало, нека тегне над тях прахта на времето, но не позволявайте забравата да ги облъхне. Другото трябва да се забрави - сълзите, болката, съмненията. Вълшебните моменти - те винаги живеят в нас и може би ни правят по-съвършени, по-светли, по-приветливи.
Обичайте и бъдете обичани, няма нищо по-истинско от това. Всичко друго е просто илюзия и няма никакво значение за сърцата ни.

Най-любимата ми българска песен! Благодаря ти!:)))

нали? Много нежна, много вярна...и колко красива мелодия...
И при мен се нарежда сред фаворитите ми!