Не, не мога да заспя!
И как ли да го сторя?!
Още малко ще говоря,
а после ще си ходя!
Часовникът натрупва
важно часовете ми
и жестоко ми се струва -
не спира ветровете ми.

Не, не мога да заспя,
а щях да те сънувам
и в блян да се родя -
розово смел от целуване.
Денят ще заяви права
над нощните безсъния
и ще пита някога дъжда:
Защо не го доизсънува?

Очите ми пробиват мрака,
ръцете ми търсят писалка,
кафето недопито ме очаква.
Звезда като светулка малка
в мен някъде още проблясва.
Обличам си синята риза -
в мен някъде нещо угасва,
тъмнина, накъде ме понасяш?