Ако за теб обещанието е нещо наистина свято, наистина силно и в живота ти няма ни едно неизпълнено такова, ако и понякога цената му да си плащал с толкова много сълзи. А поредното те е смачкало под ботуша си и не искаш да го изпълниш струва ти се неправилно да го спазиш...
Днес цял ден само това ми се върти в главата...
Оглеждах всичко наоколо, усмихвах се дори на някакви предмети, направих всичко, което обичам да правя - един нормален ден, пореден. Нищо особено, нищо вълнуващо. Мисля, че успях да си взема сбогом, мислех... пак тези невикани сълзи. И всичките очаквания, надявания, въпроси...
Но как да не си изпълня обещанието? Не мога, колкото и да искам, просто не мога.  Не бих могла да живея с мисълта, че съм се уплашила да платя цената му. Просто...все още не съм готова, искаше ми са да имам само още малко време... е, нямам го. Аз съм си виновна, поставих си срок.

Хей, моя съдба, имаш своето, но да знаеш, че е жестоко.

Приятели, моята любовна история приключи. И в този пост Ами за последен път ще напише любовно стихотворение, посветено на този човек. Така че оттук насетне в този блог няма да срещате любовни стихове. Стига вече! От колко време пренебрегвам глашатая в себе си и онези барабанени стихове... От колко време пренебрегвам кратките прозаически текстчета, които тъй много обичам и с тях разобличавам, каквото ми хрумне, че трябва да бъде разобличено. Време е да им дам думата.

                  Незаменим

Като зимен сън, като ехтяща струна,
последвала своя порив за нежност,
се вряза във душата ми безлунна
и ме обгърна с пламенна копнежност.

Ще те нося в себе си оттук до края
и понякога ще плача, ще те мисля,
ще те търся да те срещна аз случайно,
а името ти в тъмнината ще увисва.

Първия сняг ще посрещна с въздишка,
ще си спомня толкова неслучени неща.
Сгушена в обятията на някоя хижа,
ще гледам огъня и в сълза ще се родя.

Не ще играя вече на облози с никого,
дребна вещ с целувка няма да си купя,
а завали ли дъжд в мене ще притихва
спомена от бъдеще останало неслучено.

И от спомена лицето ти небръснато,
ще очертавам леко с невидими пръсти,
капката кафе по самотните ми устни
ще ми припомня на целувките вкуса ти.

При мен си ничий, само трепет и копнеж
и носиш във сърцето ми единствен име,
което титла е за мен и на друг не ще отива.
Коте... в мене мястото ти е незаменимо.