Казвали ли сте си някога? Мислех, че не е валидно за мен. Мислех, че всяко чувство се преборва, че можеш да заповядваш на себе си, че съм по-силна от това, че има неща, които не те ли убуят те правят още по-силни...въобще всички постулати на онази многовековна и тежка философия бяха валидни за мен, за сърцето ми.
Мислех, че любовта не може да е по-силна от мен. Нямаше как едно чувство да ръководи света ми, постъпките ми, думите ми...
После го срещнах... и философията спря да бъде вярна, престана да значи.
ТОВА е по-силно от мен. А мина доста време, а се случиха много неща, а пътищата ни скоро се разделят и знам ли...може би ще е завинаги. А ТОВА все още е по-силно от мен.
Защото е спонтанно, не подлежи на никакви правила, на никакви планове, на никакви заричания. Защото всеки път, когато видя усмивката му се усмихва цялото ми същество и остава само чувството, само желанието да ме смачка в обятията си...толкова силно..до болка...без думи, без обяснения, без нищо друго.  Само спонтанния порив на любовта, който е по-силен от всичко...

Ние не сме по-силни от чувствата си, приятели. Не можем да бъдем, защото имаме нужда от тях, защото те ни правят, онова което сме, защото могат да ни рушат и съграждат, защото могат да ни издигат до върховете и да ни правят могъщи. И може би, когато приемем това за вярно ще се примирим с много раздвоения, наложени ни от тази проклета традиция, от обществото, от всякакъв род система, било то политическа, религиозна, социална. И ще бъдем истински щастливи и наистина силни.

Доказах го за себе си. Когато не съм отричала чувствата си, когато съм се оставяла във властта им (тук разбира се говоря за онези градивни и светли чувства като любовта, всъщност предимно визирам любовта) съм била по-силна от всичко друго, умеела съм да правя чудеса, успявала съм да запаза усмивката си, когато боли от неискреност, злоба и хорски нападки. А когато я отрекох, когато си помислих, че съм по-сила от нея всичко пропадна. Не бях силна, не знаех, загубих се, не чувах сърцето си, залитвах по съмнителни пътеки.

Това е по-силно от мен! Крайно време е просто да се призная за победена. :) А да предърбиш загуба от любовта е може би най-сладката победа, която можеш да устоиш над себе си.

Бъдете слаби пред повелите й, оставете й се и тя ще ви покаже на какво всъщност сте способни.