За Жената

Сътворена в миг, за да е вечна
и във вечност миговете да познава.
Сътворена от порив на щедрост,
дарена с дъх, щедрост за да дава.
Сътворена в огледало на света,
светът да бъде нейна отговорност.
Прошепната със името Жена
и съживена с вик на болка и на гордост.

Далечен скитнико, щом тези редове четеш,
то нищо от жената до днес не си познал.
Как жената се обича - чети! Да разбереш!
И тръгвай да я търсиш за Нея узрял!
Огледай се! Около тебе има толкова жени,
една те приласкава със нежност омайна,
друга си получил като няакква награда,
трета подминава, друга ще избяга.
Но една ще има, във която да познаеш
своето лице и себе си в безкрая...
Ще буди тя във теб различни чувства
и в страх потръпнеш ли - ще си останеш
един за многото, които притежаваш
и от всяка ще събираш Нея...Голямата!

Има я! И ето как ще я познаеш!

Ще има тя очи, с оито да говори,
ала само ти във тях ще намираш простори.
Ще има тя усмивка, с която да тревожи,
ала само ти ще намираш там мостове.
Ще има тя ръце, които щедро да разтвори,
а само ти в обятията й ще бъдеш свой.
Целият свят във Нея ще познаеш -
всяка обич, на която си способен.

Ще познаеш в нея, че е като всички,
че е част от пъстрото множество,
че е човек и от тебе не е по-различна.
Така ще я приемаш, така ще я обичаш!
Ще познаеш в нея най-верния другар,
който истината в тебе не отрича,
който е до теб, какъвто и да бъдеш ти.
Така ще я приямаш, так ще я обичаш.
Ще познаеш в нея майчинат грижа,
будната тревога, святата й сила.
Ще поискаш с теб да е добра и мила -
и такава ще бъде, с това ще я обикнеш.
Ще познаеш в нея умората и слабостта,
ще поискаш сълзите й да изтриеш,
ще я видиш беззащитна, търсеща грижа.
Като дете ще е за теб, така ще я обичаш.
Ще разпалва в тебе винаги страстта,
зааситен ти отново ще я пожелаваш.
Тялото ти ще тревожи сладостта й,
до нея безтрепетен не би останал.
Със страст отново ще я приласкаваш.
Ще бъде и като дребен, крехък цвят,
набран във някоя разходка безщелна
и порива да го запазиш винаги цял,
за да бъде жечно жив споменът за Нея!
Ще я чувстваш и като светла икона,
ще целуваш дълго смирено ръцете й,
защото ще знаеш, че с тях е способна
да руши и претворява съдбоновно.
И рухнеш ли ранен, сломен от битки
ще имаш тези две ръце от камък.
На тях да се опреш и пак да се изправиш
и към битки нови те да те изпратят.
Ще познаеш и нуждата да я покориш,
но тя не ще се се предаде, а ще поиска
в честна битка, честно да я победиш
и щом успееш - ръката ти ще стисне!

Това е Тя! И е единствена!
Ще дойде във деня ти сляла
всички тези чувства във единство,
а ти в очите й ще ги познаеш.
Търси я! Чакай я! А дотогава
ще събираш късове от другите.
В някоя част от Нея ще познаеш,
в друга ще откриеш нещо друго!
И цяло живот така ще я сглобяваш,
ще я търсиш и чакаш до края.
Дали ще ти се случи? Кой да каже?!
Но откриеш ли я - ще я познаеш.

И тук, скиталецо ако отдъхваш,
че това е всичко и че всичко знаеш,
то помни, когато я познаеш
и ако успееш да я притежаваш,
че в Нея спят още хиляди тайни
и всеки ден по малко ще я разгадаваш,
цял живот ще те напраяга, изненадва,
цял живот не ще е достатъчен
докрай, докрай да я познаваш.

Тази поема е стара и ценна,
но тя само и единствено началото
към всички скрити женски тайни.
Сега сгъни листята и търси я!
Тя, Жената - извор на щедрост и сила!
Събурай я, на шепи я събирай
и оглеждай се за тази Тя, единствена,
която ще обичаш по всички начини,
на които някога ще си способен.

Има я! Някъде... Не спирай! Търси я!