Дали ме има някъде във теб -
един кратък миг от твоя ден?
Дали понякога намигва смутен
спомен за усмивката в мен?

Дали и с теб се случват неща,
които не можеш да си обясниш?
Затова ли имаш толкова лица
и в очите ту мръква, ту гориш?!

Дали не ти се иска да откъснеш
стон от моите горещи устни?
Да те оставя да се наиграеш
с мен без да те прекъсвам?

Дали ти липсва онзи огън наш,
в който забравяхме къде сме
и онзи толкова истински смях -
не питаш ли понякога къде са?

И ако е така защо не търсиш
мигове на близост като преди.
Каменно далечен не помръдваш
и само в очите ти още гори...