ЕДНА ЛИ песен досега написах -
изпята тихо, плакана на глас?
Потърсим ли във всичко само мисъл,
загубва се е естественото в нас.
/.../

От всичко пазя те в света голям -
от облаци, от думи и омрази...
Единствено от себе си не знам
дали ще мога аз да те опазя.
/.../

Към тебе нищо аз не съм прибавял
и нищо в теб не съм променял аз.
Осатвям те завинаги такава,
каквато си през този час.

една жена, под слънцето родена
и залюляна над планински лес.
Божествена оставаш ти за мене,
защото си безкрайно земна днес.
/.../

Да дойде страшното, да дойде края,
да няма нови пътища назад...
Но ако нейде ми предложат рая,
пак място ще поискам в твоя ад.
/.../

Всичко в тебе вече е магия.
Бягам аз от тебе презглава,
но къде душата си да скрия?
и към тебе винаги вървя.
/.../

Забрави онези дребни клюки,
угасили радост не една.
Забрави фалшвите поуки
и измислената ни вина.

Планината вече всичко знае
и затй приема ни с добро.
Даже куче тук да ни залае,
истинско поне ще бъде то!
/.../

Ти при мене ли сега остана,
или просто съм сънувал аз,
че лежа до двете твои длани
и до мене чуввам твоя глас?
/.../

Като една пустиня те зова,
протегнала нагоре сухи длани.
Подай ми само стръкче от трева
и аз градина отведнъж ще стана.
/.../

Аз исках ти пред мене да вървиш,
пъртина през горите да пропряваш,
над мене като зорница да гориш
и пътя към звезда да озаряваш.

Да бъдеш светлина над моя ден,
високо над планетата изгряла.
А силна бе, когато не пред  мен,
а все до мене тихо си вървяла.
/.../

Пристига през звездите твоя зов,
преминал по невидими пътеки.
Така поезията е любов,
а любовта - поезия навеки.
/.../

Защо е тъй: когато те намразвам,
за тебе пак на всичко съм готов?
...Аз нося днес под лявата си пазва
една несбъдната докрай любов.
/.../

Гори, любов, до сетната минута
дори когато нещо те гаси.
Дори да бъдеш някъде оплюта,
над тъмни грехове се извиси.

Вдигни ръце - две неспокойни струни,
сред погледи нечисти заблести.
Ще дойда аз, пред тях ще те целуна
и пак най-чиста ще останеш ти...
/.../

Двеста извора на път да срещнеш,
жажда да те пари с огън черен,
изворите бели да отминеш,
мене между всички да намериш.

Имаш ли затуй в сърцето огън,
имаш ли затуй сърце - до гроба?
После няма никога да искам
да ми се заклеваш в обич.
/.../

Единствено любов не се замества.
Замести ли се с нещо, ще умре.
/.../

По милост никога при мен не спирай,
че милостинята сега убива.
Започна ли трошици да събирам
край мене отмини си мълчалива.

Върви нататък, обич светлоока,
присъда в твоите стъпки да открия.
Започне ли човек любов да проси,
убива най-човешката магия.
/.../

Протягах аз през тъмното ръка,
но всичко бе и страшно, и смълчано.
Единствената жива светлинка
в гората беше ти. И ти остана.
/.../

Аз пиша песните за теб. Не крия.
Но никога не те заключвам в тях,
че моите стихове не са килии.
Самият аз килиите презрях.
/.../

И враговете - повече от двама,
и пътя ми до тебе - по-суров.
Сега е всичко толкова голямо,
че мога да те нарека; Любов!
/.../

Света играеше пред нас. Земята
припомняше ни първите игри.
И чезнеше от мислите мъглата.
И тръгвахме си толкова добри!
/.../

Неугаснала моя утеха,
неотлитнала нежна тъга.
Може много сълзи да ми взеха,
но сърце не затворих сега.
/.../

Един за друг земята ни роди
и по-добре е под небето синьо
да изгориме като две звезди,
отколкото за миг да се разминем.
/.../

Една жена завинаги! - ще кажа,
през облаци ръцете си прострял.
За някои съм старомоден даже,
че все за твоите очи съм пял.

Защо това жестоко го измъчва?
Забравят ли? Аз тебе те открих
не в дълга нощ до масата на кръчма,
а в нощ, когато плакал съм над стих.
/.../

Крадец на обич...Сякаш брадва
удари в мен. Не съм крадец.
Крадецът може само да открадва
и после пак да мине за светец.

Душата ми от болка се разяжда.
Защо сега се раждат и слепци?
Там, дето има обич, няма кражба
и няма никога крадци.
/.../

Защо за някои сега си слаба,
а други те числят към своите вещи?
Аз идвам като селянин при хляба,
докоснал светлината ти отсреща.

За мене ти си като хляба свята.
/.../

Само, който е обичал чисто,
след години ще ме разбере.



--------------------------------------------------------
Глътки от "Горчиво вино"
Евтим Евтимов