От колко време не бях позволявала да ме връхлети гняв и да ме застигне обида.
Колко лесно се случи в плод на съмнение, в плод на предчувствие, докато премятах спомени за стари случки.
Замразявам този блог.
Колко глупава съм била и колко прозрачна... непоносимо!
Това вече не е напразно заричане.Ще търся ново име...няма да си заминавам. Този сайт е попил в сърцето ми.
За всеки, който иска, ще бъда тук още няколко дни...на лични ще ви дам новия си адрес, на онези, които знам, че са истински и че наистина обичаха да идват при мен.

Никак не харесвам недостойни хора, но недостоен враг - това е обидно.

Нищо срещу ни един от потребителите на блог.бг или нещо подобно...става дума за друго.

Информационния поток прекъсва точно тук.

...и един кратък стих на раздяла...
разбира се, любовен ;) какъв друг да бъде?

Обичах вятъра, когато се заиграе
с косите ми и поема аромата им.
Обичах слънцето, когато погалва
с целувка звездите в очите ми.

Обичах тревожния ритъм на деня -
в пъстрата тълпа да се оглеждам,
така биеше сърцето под дланта
на милувките, облечени в копнежи.

Обичах да усещам капката дъжд,
създадена, за да целува с плам.
Без дъх, жадно пих я не веднъж,
та в изпиване аз пак да я създам.

Твърде млада си...

Какво се е случило?
От месеци каза, не те е налягал гнева?
Не бива, тъй лесно да тръгнеш,
защото проверката е дошла...

А може би, точно защото,
се бориш в момента с това,
подишай и помисли, нищо сложно,
не е да се справиш с това.

Не тръгвай да губиш от името си,
нито, че си такава,
много са хората, които са изгубени,
но със смяна - не става...

Ти си ценна, девойко, а който не те тачи,
няма смисъл да влиза в светая светих,
не прави тази грешка, да се клонираш,
просто остани и бъди.

Ако и после, когато ме прочетеш и решиш,
че е умно да бъдеш не amrita,
а някой си пореден, новоизлюпил се,
блогърски, някакъв тих вик,
аз пак ще съм тук да чета, туй дето го пишеш,
но ти си си ти и през сто врати да издишаш...

п.п. с много закани да не го правиш :))))

отчаяние това, което изпитвам в момента. Аз просто малко ще се шмугна на сянка, защото не ми хареса кой и защо е надничал тук.

обичам те! А ти отказа ли цигарите? Ей, ще се разправяме - потъна ми и не каза въобще дали опита да го правиш. Трябва за мъничко да превключа на друга вълна - лични неща. Ще бидиш, че в новия ми блог няма много, много да личи премяната - пак любов, пак котки, пак слънце, песни и усмивки. Пращам ти го - надзърни!

Явно си решила...
Ама вълкът и кожата..., пак ще те надушат.
После, пак ли ще се местим?

да стане вече... погрижила съм се. Е, хареса ли ти? Виж, че си е същото ;) И не ми се измъквай за цигарите - кажи какво направи, май не искаш да се виждаме ;)

Май си приличаме по измъкванията :)))
Пусти пущини.
Ама утре повече, измък, че ми беше тегав деня.
А и знам къде да те намеря ;)

щом е бил тегав...заслужила си хубав, здрав, невероятен...сън :)

Защо? Рядко минавам от тук, но винаги ми е било приятно. Оставам озадачена...
Колко свестни хора ще напуснат още този блог?
Не скланяйте глави пред хора, които не заслужават!