Понякога се питам как ли се чувстваш,
изписан в моите нестройни редове.
Там на ръцете си с нежното буйство
строя мостове за теб и руша светове.

Словата ми са ласката вятърно лека,
на която заръчах лицето да погалва.
Словата ми - безсмъртна моя пътека
нарисувана с огън, прошепната тайно.

Дано ти е добре в стиховете ми - обятия,
в думите отронени със болка на сърце.
Моя обич, несбъдната в препядствия,
със моят стих ти подавам огън и криле.

Лети! Лети над всичко нечисто и грозно
да пламтят във слънцето златни пера.
Лети! Птиците в полет не знаят умора!
Тихо следя те, полета в стих да прибера.