Как забравих да ви се похваля?! Днес ме валя дъжд, валя, валя. Размазваше грима ми, по бузите ми се образуваха черни поточена, а на устните ми грееше слънце. Една стара дама, застанала под козирката на Министерството на околната среда и водите (така беше, нали) така ми се е смяла. Намигнах й си продължих да си цапкам из локвите. По челото ми се разхождаха ситни иглички и освежаваха душата ми. После се сврях на топло до парното във влака, а когато слязох пак ме валя, валя, валя.
Прибрах се вкъщи толкова щастлива, че просто не можех да си махна усмивката от лицето. А как изми той прахта от листята на дърветата и как станаха те блестящи със своята златно-огнена окраска. И как заискряха сивите павета и как се прочисти въздуха. Невероятен дъжд беше днес.
Като се прибрах нямаше сухо местенце по мен. Точно това казах на един приятел по телефона. "Е, нищо, знам, че обичаш това." - нещо подобно беше отговора му. да, обичам това. И как да не? Дъждът ме изпълва с усмивки, да се разхождам под дъжда за мен е общение с Вселената, песен е, в която танцувам. Дъждът е дреха, тя ме обгръща с уют, стопля ме.
А и знаете, водата е вълшебна. Защо е вълшебна да обясни някой, който може да го стори. Тя просто е вълшебна. Тя те изпълва с първичност, пречиства те, кръщава ти, носи ти усещания и преживявания. А когато пада от небето...само за миг си представете какво е дъждовната капка. Тя се образува някъде горе, високо, над онова, което виждаме, над мястото, където стигат птиците и се понася надолу. Преминава през въздуха, попива аромати, информация, усещания и капва на устите ни, а ние я попиваме. Замислете се само как попивате в себе си, в същия този момент...Вселената.
Как да не обичам дъжда?
Баба ми сутринта ме подгони с чадър, а после само подвикна "Ще се простудиш някой ден така.." Как пък не?! Здравето е щастие, дъждът ме изпълва със щастие, закалява ме. Не, който преживява дъжда по този начин, няма как да се разболее от него.
Та, прибрах се - мокра до кости и глупаво ухилена, свлякох мокрите дрехи и се шмугнах под врялата вода, онази "цивилизованата", която идва по тръби :) Опекох си курабийки, направих си кафе, говорих си по телефона с човек, чиито глас ме радва да слушам, после с една приятелка, чиито глас ме радва да слушам, пък и тя ми споддели хубави моменти от деня си. Бяха й се случили прекрасни неща. Взех си една книга, пуснах си музика...
Как забравих да ви се похваля?! Срамота!
Днес ме валя дъжд, валя, валя, валя... :)))))

http://www.youtube.com/watch?v=OzbhiNl0roY

любима. Чудесна песен със страхотни послания. Дъждът наистина отмива всичко...Прегръдки! И сърдечно благодаря!