Успявам винаги да грея,
с лъчите си погалвам този свят,
радват ме птиците, че пеят,
радват ме цветята, че растат.
Непознатите, които срещам
ме изпълват със енергия -
сърцето ми е слънчево-горещо,
моята най-слънчева батерия.
Усмивка пазя за всеки цвят,
за всяка капка дъжд, дошла
да целуне захарните необятия
на птицата във моята душа.
Заспивам и се будя с усмивка,
в стъпките ми има песен,
със звездите вечер си намигвам,
в милувката си пазя нежност.
Успявам винаги да грея,
лъчите си плъзгам по света,
за да има смях, за да се смея,
за да има полети, за да летя.

Понякога обаче и слънцето кърви.
Нараняват го невидими стрели.
Слънцето не плаче и не се гневи,
ала понякога, понякога кърви...
и разпъват го на кръст въпроси.
Слънчево-сладка болка от обич,
невъзможно-гореща за носене,
теб те лекува единстено обич...


Добро утро, приятели! Днес се събудих по-късно, отколкото трябваше и денят ми ще е затичан. Нищо! В умората аз намирам почивка.
Навън вали, чудесен шанс да поднесете лицето си за една вселенска целувка ;)

Много прегръдки, обич и усмивки от Ами!

Много мъдрост и послания има в стиховете ти Amrita!
Харесвам финеса ти:) Хубав и усмихнат ден от сърце:)

за коментара, радва ме това, което мислиш за стиховете ми...(даже малко ме поласкава ;)) Хубав ден и на теб! Дъждът е просто невероятен!